България се нуждае от разумна политика в биопроизводството

 - Г-н Апостолов, може ли да кажем, че биоземеделието е начин за опазване на почвеното плодородие?

Биоземеделието е не само начин за опазване, но и начин за повишаване на почвеното плодородие в дългосрочен план. Конвенционалното земеделие в момента е най-хищническо по отношение на земята и почвените ресурси.

 – По какъв начин биоземеделието може да смекчи климатичните промени?

Правихме проучване на ниво ферма и се оказа, че средствата за растителна защита, които се икономисват само от едно землище, ако се мине към биопроизводство, се равняват на превози с камиони. Елиминирането на пестицидите има огромен принос върху климата и това е първата голяма стъпка за опазване на околната среда. Методите, които се прилагат при биологичното земеделие, са естествени и проверени от хилядолетия. Конвенционалното земеделие е сочено като един от най-големите фактори за климатичните промени.

 - Това означава ли, че биопроизводителите трябва да получават по-солидна подкрепа, защото с дейността си щадят околната среда?

Трябва да вземем пример от водещи държави в тази област. Като една Франция, която успя да догони Италия и Испания с традиции в това производство, където има много големи сертифицирани площи. Във Франция с една разумна политика успяха устойчиво да създадат стабилно биопроизводство. Това, което се произвежда в биофермите им, достига до потребителите чрез ученически столове, заведения за хранене и така насърчават местното производство. Така че, устойчивото развитие на биохраните във Франция е за пример. Франция работи много умно, устойчиво с местна консумация, с включване на децата да търсят тези продукти още от малки. Истински разумна политика и ние трябва да търсим нещо подобно.

 - Тази политика как да е обвързана с финансирането?

Проблемът не е във финансирането, а в изтичането на парите. Ние имаме опит и с положителните страни, и с отрицателните, оттук нататък следват много разумни политики, които би трябвало да се финансират по някакъв начин. В училищата, например, искахме да се вкарат биопродукти от местни производители. Има регламент, който говори за „зелени“ обществени поръчки, където предимство имат регионалните продукти.

 – По какъв начин биопроизводителите трябва да бъдат стимулирани?

Трябва да се приложи комплекс от мерки, няма универсално решение. Другото важно е потребителите да се образоват. Голяма част от хората не знаят какво е биопродукт и как да го разпознават. Обучението може да се провежда в различни телевизионни предавания и държавата също да подпомага това.

 – Може ли биоземеделието да помогне за развитието на селския туризъм?

Разбира се. Добри примери имаме много. Чрез храната могат да се промотират различни туристически обекти.

– Ще имаме ли организации на биопроизводителите, как трябва да бъдат подкрепяни?

За момента все още нямаме, но е въпрос на време да се появят. Според мен е нужно разбиране и гъвкавост по отношение на мярката, където ще са разписани съответните критерии. И най-вече да има стимули биопроизводителите да виждат полза от участие в такава група. Моето разбиране е те да си помагат при продажбите. Най-вероятно ще се появят кооперативни биомагазини или малки преработвателни предприятия, където да преработват продукцията на няколко фермери.

 - На какво се дължи огромният растеж на регистрираните биопроизводители?

На пари! На субсидиите основно! Пари има за биоземеделие. Проблемът е, че във втория програмен период се стигна до ситуацията, в която парите свършиха и много хора останаха излъгани, пък и не се знае дали ще продължат сертификацията за следващия програмен период и дали въобще ще останат в системата. Парите изиграха много важна роля да се увеличи бройката, да се създаде една критична маса, която от държавата зависи как ще я управлява. Тези 6 000 души, ако към тях се подходи разумно и ако им се осигури финансиране в следващите 5 години, така че да не изчезнат парите при първите 100, а да има пари за всички, според мен могат да се постигнат чудеса. Моите прогнози са, че в следващия програмен период биопроизводителите ще намалеят с около 1000 души, но няма да е фатално.

 - Как може потребителят да е сигурен, че на 100% това, което се предлага на биощанда, е наистина био?

Когато потребителят види логото, той трябва да знае какво означава това лого и какво стои зад него. Да знае, че при производството на продукта не са използвани генно модифицирани организми, ако е сирене, то маята, която е използвана в него, не е продукт на генно модифицирани гъбички. Това са все неща, които ако се обяснят, хората започват да разбират защо е по-скъпо. Никога не е имало такава образователна кампания в България.

Логото да бъде сложено на продукти, които не са био, е почти невъзможно. Имаше подобни опити преди десетина години, но с Асоциация Активни Потребители за няколко месеца прекратихме тази практика. По-скоро имаше подвеждаща информация. Кръстили си фирмата ЕКО нещо си, а това е забранено в регламента на всички езици в ЕС. Еко, био и органика на етикета е забранено да се използва, ако няма сертификат. Това също много хора не го знаят, дори и фирми, произвеждащи храни не го знаят. Достатъчно е логото да се види и да се разбере, че продуктът е био. Ако се вгледате в етикета, там трябва да има номер на сертифициращата организация или името. По кодовия номер всеки, който иска, може да провери в регистъра. Всичко, свързано с храните, трябва да е максимално прозрачно.