Къпина – биологични особености и размножаване
Както дивата, така и култивираната къпина е храстовидно растение с вертикално растящи и гъвкави клони. Разликата между дивите и култивираните видове е в наличието на бодли. За разлика от малината, къпината не прави издънки от корените си. Новите клони се развиват от наличните в близост до шийката пъпки. Както при малините, животът на клоните е двугодишен: през първата година растат, а през втората раждат, като изсъхват след беритбата. Клоните на къпината, за разлика от тези на малината, развиват голям брой второстепенни клончета. Едногодишните клони се различават от двугодишните по назъбените си петелементни листа, докато тези на двугодишните клони са трилистни. Цветовете са разположени върху съцветия от типа кошничка. Цветът на листенцата е бял, с леки розови отенъци. Опрашването на къпината е ентомофилно (от насекоми). Цъфтежът е късен, започва през май и не е едновременен, поради което на едно и също съцветие може да има отворени цветове, пъпки и оформящи се плодове. Плодът представлява къпина с лъскав черен цвят, кръгла или овална форма, и се състои от съвкупност от множество малки плодове, всеки от които съдържа семенце. За разлика от малината, тук плодното легло не остава върху растението, а представлява част от от плода. При къпината узряването също е постепенно.
Къпината без бодли е изключително непретенциозно растение. Издържа много добре както зимните мразове, така и късните слани. Адаптира се към различни видове почви, със стойности на Ph от пет –пет и половина до седем, дори осем. При плодородните почви производителността й е много висока и може да надхвърли дори и десет килограма за растение. Не понася сушата и се нуждае от чести поливания, които трябва да се извършват много внимателно – дъждуването не е препоръчително. Ако то е прекалено обилно създава влажна среда, която е предпоставка за развитието на т.нар. ботритис, т.е. загниване на плодовете.
Най-простият начин за размножаване, който освен всичко гарантира висок процент на захващане е отводът: къпината спонтанно прави едногодишни полегнали клони, които в контакт с почвата пускат нови корени и пъпки. По този начин се създава ново растение, което, ако се извади внимателно без да наранят корените, може да се пресади през ноември или в края на зимата. Предвид много силния растеж на къпината, разстоянията на засаждане следва да бъдат между 110 – 120 сантиметра между отделните растения и поне 3,5 – 4 метра между редовете.
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ