Свръхочакванията ме притесняват, защото 2015 година ще бъде трудна година
– Как върви диалогът с браншовите организации?
– Не мога да отрека, че бях посрещната с един огромен кредит на доверие от браншовите организации. И ако трябва да бъда откровена това дори ме притеснява. Тези свръхочаквания ме притесняват, защото новата 2015 година ще бъде най-трудната година като първа година за прилагането на новите схеми по директните плащания, въвеждането на новите принципи за подпомагане с правното основание и с невъзможността на нашия политически екип като време, което имахме, да се подготвим така за 1 март, както ние го виждаме. В тази година ще направим необходимото, така че за 1 март 2016 година да е наистина това, което очакват земеделските производители по облекчен и прозрачен процес. Самата аз се притеснявам, че в настоящата 2015 година тези огромни очаквания няма как да бъдат реализирани в пълната им степен.
– Каква е подготовката за ПРСР и как очаквате да стартира тя през 2015 година?
– Както бяхме последната държава-членка, която изпрати концепцията си за директни плащания на 31 юли 2014 година, така и бяхме последната или предпоследната държава, която си изпрати ПРСР. По нея получихме 426 забележки. В началото на 2015 година предстои да бъде приета на МС и да бъде изпратена за окончателно одобрение. Ние ще представим програмата, разбира се, като тя ще е малко по-различна от колкото беше входирана, по-различна като бюджет и като акцент на подкрепата. Аз смятам, че може да не се хареса напълно, но със сигурност ще бъде по-харесвана от първия вариант. Причината е, че фокусът на подкрепа в подобрения вариант е ясен- реалният, истинският земеделски производител да подобри конкурентоспособността си, устойчивостта си на пазара. Пребюджетирани са няколко мерки в посока инвестиции и модернизиране на техните стопанства и в инвестиции за земеделски дейности. На младите фермери увеличихме почти два пъти бюджета. На биологичните производители също. На мярката за инвестиции във физически активи – също. Средствата ги взехме от мерки, които имаха много спорен икономически ефект.
– Можем ли да очакваме, че част от тези мерки ще бъдат отворени през 2015 година?
– Разбира се ако всичко се извършва в съответните графици. Официалното одобрение на ПРСР не може да има преди юли 2015 година. След като януари мине тази процедура и официално се входира подобрената втора версия на програмата ще очакваме, както имаме уверение включително от срещата ми с комисаря по земеделие, неофициално одобрение, което ще позволи на риск на държавата да отворим двете мерки, които носят най-малък риск по начало и са абсолютно идентични с подобни мерки в старата програма. Това са мярката за инвестиции във физически активи или старата 121-ва Мярка и „Млад фермер“.
– През изминалата година едни от първите Ви стъпки беше ограничаване на незаконната сеч в горите. Какви са мерките, които предвиждате да реализирате през 2015-та година в този сектор?
– Както за земеделието, така и в сектор „Гори“ си имаме политическа визия за управление на сектора. Както знаете от месец ноември до края на 2014 година, бяха предприети пакет от мерки в горския сектор, предвид ограничаването на незаконната сеч. Включително 173 новосъздадени мобилни екипа, включително обща информационна система за издаване на електронни билети, маркиране на дървесината с пластмасови маркери, така че в електронния билет да са описани идентификационните номера. Това е пакет от мерки, който цели на практика изключването на незаконната сеч и добив в нашите горски територии и тяхното опазване. Още в началото на тази година ще инициираме и законодателни мерки в тази посока. Освен това в Изпълнителна агенция по горите като контролно звено, независимо от намаления бюджет, се надявам, че ще направим необходимата организация служителите да бъдат свободни да извършват проверки и да налагат съответните санкции.
– Какви законодателни промени предвиждате и най-накрая ще имаме ли Закон за браншовите организации?
– Темата за Закон за браншовите организации винаги е била поставяна. Винаги, когато такъв закон е бил представян не се е постигало съгласие с неправителствения сектор. В 41-то Народно събрание в мандата на ГЕРБ, когато бях председател на комисията, направихме работна група от народни представители от всички политически партии и стигнахме до окончателен вариант на Закона като трябваше само по един текст да се постигне съгласие за представителността на организациите. Този проект ние сме го представили в този мандат на нашите политически партньори. Очакваме съгласие и бележки, да го представим да дебат с браншовите организации и да го приемем. Той много би улеснил комуникацията между изпълнителната и законодателната власт с неправителствения сектор. По отделните производства е нужно обединение. Без обединени усилия няма как да се получат добри резултати. Когато има представителност на организацията тя има и съответния административен капацитет. За да бъдем максимално отворени към сектора, в момента наистина не се съобразяваме с представителността и всички, които са позиционирани като някакви сдружения – с всички общуваме. Това понякога води до решения, които не са най-ефикасни. Надявам се, че ще завършим и този етап от исканото в този мандат.
Другите законодателни инициативи, които сме стартирали още в края на 2014 година, ще ги инициираме през януари месец. Това са Законът за подпомагане на земеделските производители във връзка с кампанията за директни плащания от 1 март 2015 година. Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, който също е комуникиран и представен на браншовите организации. Промените в него са в няколко посоки. Основната е приемането на ред, по който пасищата и мерите да се ползват само от животновъди по съответната норма. Третият закон е Закон за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. В него ще се опитаме да регламентираме производството на тютюн, така че да се произвежда качествена суровина, за да се получава по-висока цена и да няма всяка година тази драма със стачките и недоволството. От другата страна да регламентираме договорните отношения, който всеки изкупвач трябва да има със съответните задължения и да направим регистър и на тютюнопроизводители и на изкупвачи, за да има все пак определен контрол в тези търговски напълно свободни взаимоотношения между производителя, изкупвача и преработвателя. Трябва да въведем арбитража при окачествяването на тютюна от страна на държавата, тогава когато има конфликти. Включително трябва да въведем и единни стандарти за производството на тютюна, така че да се получи качествена суровина. Знаете, националните доплащания на тютюн до 2020 година намаляват. Пред тютюнопроизводителите стоят двете възможности, те са комулативни. Едната е да произвеждат тютюна по стандарти, така че да предложат на пазара по-качествен продукт, за да получат по-добра цена и да организирани помежду си количествата, които предлагат да са по-големи, отново с цел да се получи по-добра цена. Втората възможност е тютюнопроизводителите да се възползват от ПРСР, от специалната тематична подмярка за малките фермери и да потърсят алтернативна земеделска дейност, която да им носи допълнителен доход. В районите, в които са, може да се развива животновъдство, могат да се занимават с билки. Въпросът на решение, но имат такава възможност. Трябва да е ясно, че подпомагането, дори да е във възможностите на бюджета да го дава, той е до 2020-та година и е намаляващо. През 2020-та година е наполовина на това, което е през миналата година. Такива са правилата. За този период трябва тютюнопроизводителите да са готови.
– С какъв оптимизъм влизаме в 2015-та година?
– Надявам се годината да е добра като метеорологични условия за земеделието. Както човек трябва първо да е здрав, така за земеделците годината трябва първо да е добра, да даде възможност всеки да произведе това, което иска в най-добрия си вид, количество, качество. Това е едно пожелание, от което да тръгнем. По-доброто, което със сигурност ще се случи на сектора е, че на края на 2015-та година ще има по-голямо подпомагане по директните плащания, включително с националните доплащания. Оттам насетне секторът и земеделските производители трябва съвместно да преодолеем административните препятствия през тази 2015-та година, която ще бъде нова и различна от предишните.
Какви са амбициите на министър Танева за агросектора през 2015-та година вижте ТУК!
