Липсва статистика за вноса на фалшив мед от трети страни,
Възможно е на пазара да бъдат предлагани продукти, които не отговарят на определението и на критериите за състава на меда. Т.нар. фалшифициран мед (най-вече захарен сироп с добавени ароматизанти и оцветители, подвеждащо етикетиран като мед) е един от продуктите в тази категория и вече има сигнали за него. Това се казва в отговора на комисаря по здравеопазване Тонио Борг на въпрос на евродепутата Мария Габриел (ЕНП/ГЕРБ) относно нарастващото разпространение на измамите с фалшифициран мед в рамките на ЕС и вноса на такъв от трети страни.
В депозираното в Комисията питане Мария Габриел настоя за отговор разполага ли ЕК със статистика относно разпространението на измамите с фалшифициран мед в ЕС и вноса от трети страни, регистрира ли случаите на фалшифициран мед и смята ли да предприеме конкретни мерки за ограничаване на тези измами. Въпросът на евродепутата беше провокиран от факта, че фалшифицирането на мед се превърна в актуална тема в много страни по света – медът е един от най-често фалшифицираните хранителни продукти. Това накърнява сериозно неговия имидж като естествен здравословен продукт и същевременно има негативен ефект върху производителите и преработвателите на натурален мед.
Комисар Борг отбелязва, че ЕК няма информация какво е количеството внасян от трети страни фалшифициран мед. Работи се по разработването на специален софтуерен инструмент, подобен на Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи,който да даде възможност на компетентните органи в държавите-членки бързо да обменят информация и данни за евентуални трансгранични измами.
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ