Краят на овощния рай в пъстрата на терени България

Пролет е. Една обиколка из Югозапада на България, да не говорим за  Кюстендилският черешов рай, изважда наяве сънуваното, като  кошмар. Тютюнът изчезна. В Кочериново например 3 000 жители гледаха преди няколко десетилетия 2 500 т тютюн. Ридовете с череши днес са непроходими гори. В община Рила тези, които имат овощни градини, се броят на пръсти.  Земеделските служби в общините алармират: „Подкрепяме пасищата, мерите и ливадите да са приоритетно за реални  животновъди.

Искаме си ехото на  овощната  и зеленчукова слава на земите си, защото повярвахме в наречените приоритети на новия Програмен период. Но противоречия и постоянни промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и прилежащите наредби по-скоро ни връзват ръцете“. Колкото и специфични да са проблемите в отделните общини, или да прозират кметски апетити, обща е тревогата: в земеделието и животновъдството се оформи субсидиен манталитет „вземай парите и бягай“.