Ще възкръсне ли напояването

Напояването – каквото и да беше –хубаво, лошо, остана във времето на социализма. Като  паметник на безстопанствеността и липсата на държавна политика. През 80-те години са напоявани 1,2 млрд. ха , а сега- жалките 35-50 хиляди хектара. Т.е напояването на практика не съществува. Преминахме към молебен за дъжд. Трябва да разширим прошението към Господ – да не се сбъднат прогнозите на учените: че с половин, до градус и половина ще се вдигнат средногодишните температури в България. А после климатичните промени – с големи засушавания и потоп от дъждове, продължават. Руините – напоителни канали и помпени станции, трябва да се реставрират, да се вдъхне живот на Сдруженията за напояване ,които сега са мъртви структури. Непосилна наглед работа, затова и прехвърляна от правителство на правителство. И така-35 години. Първата крачка беше направена. Световната банка, след година закъснение, представи консултантския си доклад – Обща стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите.