Великденска разходка с избрани репортажи
Манастирите на България, винаги си ги представям като светлинки в нощта. Когато изкачваш път в Родопите, звездите, изскачат пред теб като че са слезли на земята. За добра среща и светлина по пътя. Ето така духовните обители изскачат иззад четвъртокласните пътища на България. И ни допускат по силата на добрите помисли и намерения, въпреки многобройните исторически и националистически спекулации, които кичат копията си с вярата за всякакви фалшиви каузи и победи. Тръгваме на тази Великденска разходка с избрани репортажи. Гладни за истинска храна и победа. А по средата и, не казвам, за отдих, ще си припомним, смисъла на Възкресението. Чрез жертвата и тялото си Господ да ни очисти и нахрани, да ни умие и облече в прилични дрехи. На грешния род не му е била нужна разбойническа кръв. Такава и без друго е имало много на Земята. Нужна му е била кръв – здрава и безгрешна. И така, на път, да отскочим до Калоферския мъжки манастир, а после да видим пресътворено в картини селото и земята, която не навежда, а вдига човека.
