В земеделието се печели веднъж на 7 години
Фамилията на Ильо Енев – Войводата от плевенското село Муселиево повече от 15 години се бъхти в земеделския сектор. Тъче на няколко стана, както се казва. Мелница, кравеферма, посеви и пасища, селски туризъм. Ильо има своя поглед върху развитието на сектор „Земеделие“ у нас. И смята, че моделът е сбъркан още преди 25 години.
– Г-н Енев, защо смятате, че моделът на земеделие у нас е погрешен?
– Сбъркаха с окрупняването на земята. Големите арендатори не наемат работна ръка, защото при тях работата е механизирана. Собствениците на земя не я обработват. Те предпочитат да я дадат под аренда и да си получават рентата. Така хората все повече се откъсват от земята, селата обезлюдяват, младите заминават в чужбина.
– Вие сте собственик на първата електрифицирана мелница в България? Защо днес тя не работи и е на път да се превърне единствено в туристическа атракция?
– Нашата мелница обслужваше целия регион около Никопол. Брашното се изкупуваше от селските фурни. Фурните обаче една по една фалираха. Фалираха и кооперациите. Всичко се окрупни. И нашата мелница от 3 години не работи.
– Това означава ли, че все по-малко хора ще се захващат със земеделие?
– Не виждам перспектива за малките и средните стопани. За да се захване един човек с бизнес, трябва да изтегли кредит от банка. Условията на банките обаче са тежки. Как се теглят 400-500 хиляди лева? Трябва да заложиш имоти, да си сигурен, че ще можеш да връщаш тези пари. Познавам доста фермери, които се осмелиха на тази крачка, не успяха и днес са под дъното, както се казва. Поболяха се хората. Просто земеделието е огромен риск – завод без покрив, както се казва. Чувал съм една приказка от старите хора – в земеделието се печели веднъж на 7 години. Такава е аритметиката.
– Субсидиите ли объркаха нещата?
– Убеден съм, че ако спрат субсидиите, земята отново ще запустее. Днес тя затова се обработва – заради субсидиите. И всички знаят, че големите фермери взимат големите субсидии. А малките са на ръба на оцеляването. Като прибавите обирджийската политика на банките и бюрокрацията, как да се бори човек?
– Вие отглеждате и млечни крави. Правилна ли е подкрепата за този сектор?
– Не трябва да се дават субсидии на глава животно, а на литър мляко. Въпреки, че пазарът е свободен, не виждам защо държавата да не може да въведе минимална изкупна цена на суровото мляко – като защитна мярка. Отглеждането на животни е рисково и трудоемко. Не се намират пастири – трудоспособни хора в селата не останаха – само възрастни и деца. От млякото няма как да спечели един животновъд. Печели от неговата преработка. За да затвориш цикъла обаче, изискванията са непосилни. Трябва да се тегли кредит, а вече казах за условията на банките. Като прибавим и болестите по животните – картината става още по-страшна. И животновъдите попадат в омагьосан кръг.
– Програмата за развитие на селските райони не е ли в помощ на стопаните?
– Според мен, само едрите фермери могат да си позволят да кандидатстват по европейски програми. Трябва да се плати на фирма да ти изработи проекта, да плащаш на човек, който да следи промените в наредбите, близо 7 години точно да изпълняваш изискванията по един проект, защото ако не ги изпълниш, може да се наложи да връщаш парите по проекта. Всичко това изглежда като капан за малкия и средния стопанин.
– Откъде идва този прякор Войводата?
– Заради името ми – Ильо. Нали знаете, че има такъв войвода. Светът обаче стана друг – компютърен. И няма връщане назад. Яд ме е, че през последните 30 години България тъпче на едно място. Всички управници се бият в гърдите колко е важно земеделието. Но никой не създаде такъв модел, който да съживи селата, да задържи младите хора в тях, да стимулира семейните стопанства. Днес земеделието е печелившо само за големите фермери. Малките и средните постепенно ще изчезнат. Но ние не сме народ на революциите. И никога не сме били, за жалост. Аз съм един от последните войводи. Намират се още такива като мен. Лошото е, че чети няма.
Вижте подробности във видеото…
Интервю на Анета Божидарова
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ