Ще продаваме ли земя на чужденци
Откакто направихме своя избор през 2007-ма – Европейската писта, ние лакомо предъвкваме с предизборен глад темите за земята, животните, българското село… И за исковете и претенциите към нас, основани на Европейското законодателство и конвенции. А влезем ли в процедури – лесно се стига до плащане. Бързо смиламе в политическите мелачки и темата за Европейското финансиране. Кампанийно. Фанфарно. Горещо. Но зад „тепавицата на думите“ стоят реални проблеми и напрегнато очакване, заредено с натежали въпросителни. Една от тях, какво ще се случи след като изтекат двата месеца, които ЕК даде като ултиматум на България, Унгария, Литва и Словакия да изменят законодателството си и да разрешат продажбата на земя на чужденци. Срокът тече. Очаквам нов пиар и политически маратон по темата. А за да не забравим все пак „за какво бягаме“, си позволявам да сондирам мнения на кметове и стопани като обикалям българските общини. Почти еднозначно звучи отговорът: „Случи ли се това, променят ли закона, който през 2014-та на практика продължи мораториума върху продажбата на земя на чужденци, съвсем ще се сринем. Ще откъснем стопанина от плода на труда и бащинията му.
