Самоубийствената цена на розите
Маслодайната роза – неслучайно тя е българската емблема. Още от времето, описано от Алеко Константинов – за смехотворния алъш-вериш с розовите мускалчета на неговия бай Ганю, припознаван – с основание или не, като събирателен образ на българина. Само че тогава в семейните казанчета са произвеждани жалките няколко грамчета от гюловото злато, докато днес дестилериите вадят килограми всяка година – между 3,5 и 4 т общо.
Розоварните се радваха на пазарно спокойствие – осигурено от качеството на българската марка, недостигнато дори от Турция. Но пазарния рай т.г. е изместен от силен трус – тревожен както за производителите на розово масло, така също и за фармацевтичните, козметичните и парфюмерийни фирми.
