За лозята трябва сърце
Димитър Борилов е агроном вече над 20 години. Има дълъг опит в грижата за лозя, а от няколко години се грижи за 500 дка лозови насаждения в масив край с. Съединение, общ. Братя Даскалови. През 2009 г. са засадени четири сорта – два червени и два бели.
– Г-н Борилов, вие сте агроном, каква година изпратихте и каква очаквате в лозарството?
2015 г. беше лозарска година. Не беше трудна година, за разлика от 2014 г., която беше тежка, но тогава се представихме много добре. 2016 г. се доближава до 2014 г., за напред не знам как ще продължават нещата. До момента има доста валежи, проблеми нямаме все още, но всичко се прави в много кратки срокове, дебне се, за да могат да се направят всички обработки и пръскания. Следим прогнозите за времето и всичко е на ръба. На това лозе направихме отводнителни дренажи и в момента няма никакви проблеми.
– Към момента до къде сте стигнали с мероприятията на полето?
Рано напролет е извършена резитбата, абсолютно в срокове. Направени са три фунгицидни пръскания, съчетани с две пръскания с желязо и две обработки на лозето. Пръскани са и с хербицид, за да няма трева между лозите. Предстоят още няколко пръскания.
– На този масив посадъчният материал е немски? На какво ниво е българската селекция, обаче?
Идеята на този масив е гроздето да отива основно за винопроизводство. При българските сортове като Широка мелнишка лоза, Мавруд, които са традиционни във винарството, трябва да се съобразяваме с тероара, с местоположението, и при двата трябва по-голяма температурна сума. Маврудът е най-късно зреещият сорт, което е силно специфично и всеки собственик преценява за какво производство сади лозя. За нашия регион тези сортове се отразяват много добре, лозите са в прекрасно състояние. Много добре плододават, без никакви колебания в продължение на вече седем години. С всяка година добивът се увеличава. В момента имаме доста растения в декар – около 550, междуредовото разстояние е 2,40 м, височината на лозите е средностъблена формировка, около 90 см. Очакваме добив между 1 – 1,200 т/дка, което е напълно нормално, около 2,5 кг от лоза. Височината е много подходяща, тъй като в амплитуда от 40-50 см през лятото имаме най-големите жеги, а през зимата много измръзвания. Много е важно, че гроздето винаги е в параметри като захарност и киселини, не е имало година, в която да сме извън тях. Защото грозде, което не е в параметри много трудно се продава. Купувачите си следят гроздето, взимат си проби, ако то не е качествено няма да ги купят. Ние продаваме на няколко големи изби в страната.
– С какъв машинен парк разполагате за обработки на лозето?
Разполагаме с пет трактора Landini Rex, като три от тях са закупени със създаването на лозето, а другите два тази есен. При нас старите машини са вече на 4000-5000 моточаса. Нямаме никакви проблеми с тях, което разбира се ни накара да купим и още два трактора. Специализираната лозарска техника е съобразена като габарити и подходящ брой коне за мощност за работа в тези терени. Машините участват активно и в прибирането на продукцията, като им се прикачват специални лозарски лодки. Тракторите изнасят цялото количество грозде от лозето, след като то е набрано на ръка.
– Какви са етапите в прибирането на реколтата?
Самото лозе най-добре подсказва как трябва да се обработва. Рано напролет се извършва отгрибване, защото наесен то се загрибва, това е един вид оран. Следват пръскания, пак обработки, ако се наложи през есента и дълбочинно вкарване на торове. След резитба се прави начупване на пръчките с надробител. През август се прави културна резитба, когато затихне растежа на лозите. Общо взето човешкият труд е сведен до минимум, почти всички операции се правят машинно.
– Г-н Борилов, пътували сте из цяла Тоскана и Западна Европа. Какво от техния опит и практики може да се приложи у нас.
Нито Италия, нито Франция, нито ние откриваме топлата вода. Италия и Франция са представители на Стария свят, там лозарите са с дългогодишни традиции. Но обработките и там и при нас се правят по един и същ начин, третира се с фунгициди по сходни методи. Нищо по-различно, аз не бих казал, че сме по-назад от Италия и Франция като лозарство. През годините нямахме техниката, която те имат, но вече и това го има у нас. Може би ни липсва още малко желание за работа и по-добра реклама.
Автор: Мирела Сасова
