Какво е да оцелее рода ти на нивата “България“
-Някои казват, че хората на Северозапада са мързеливи. А Вашата родова история е пример за събрано трудолюбие през вековете. Не Ви ли пречи земеделската работа на кметстването?
– Селото ме нарече на прабаба ми Генка. Аз съм Георги Кръстев, но хората ме знаят като Георги Генкин. Имала е трима сина и единият от тях е живял в къщата, която наследих от баща си и където ме намирате. Силно се надявам да опазя родовата памет. Баба Генка е била толкова действена и работлива родолюбка, че както се случва по Българския Запад, е дала презимето на мъжа си, който е дошъл от Лом. А както те запомни селото – това остава. От няколко години съм тук и за мен това е увенчана последователност. Борим се, не е лесно.
– За какво се борите?
– За всичко. Да оживеем, да оцелеем се борим. Да опазим нивите си в Северозапада, където безработицата е почти два пъти колкото в страната – борбата има много имена. Тук, в с. Манастирище имаше каменна кариера. С нашите камъни са облицовани НДК, МВР, възлови сгради в столицата. А сега –единствената надежда е семейната градина, 2-ма, 3-ма земеделци от моя мащаб и … помощите.
-Забелязах – двайсетина роми метяха две сгради, кметството и детската градина, докато снимахме. Колко дечица има в градината, все пак?
-Десетина. А преди двайсетина години тази градина бе пример за Северозапада, с повече от трийсет деца. Днес и десет са много за село с 1600 жители. Пазим си ги.
– Не срещнах някого в с. Манастирище, който да не се похвали, че сте му помогнал в случай на нужда. И участията на децата във фолклорните фестивали ли подкрепяте със свои пари ?
– Срещат ме на улицата хора без хляб, какво друго мога да направя. Тази година помагам и за читалищното представление при тържественото откриване на жътвата. Те пък измислили да съм „главен герой“ в сценката. Възстановяват обичаи, поддържат изключително ценна етнографска колекция, свързана със земеделието. Представят всяка година обичая „Кумичане“ , по Цветница.
-То Вие сте си главен герой. С тези 4000 дка земя. Това не е малко. Макар че в Златията са стъпили и най-големите?
-Трудно е. Помощта ми е родова, както съм мечтал. От двамата ми сина, Иван и Кръстьо – те чуват „гласа на бащите“. И други да попитате, това ще Ви кажат: „Кръстьо е златно момче. На 30 години вече има 3 деца“. Как щях да продължа без помощта му? През 2014-та започнахме с 13 декара само. Кажете сега „кой дърпа мързела за опашката“ като казва, че никой в Северозапада не работи. Поминък им трябва на хората и държавна подкрепа. Тази земя е изхранвала цяла следвоенна България, после е завладяла Европейските пазари, след това – руските…А днес – хората се радват да срещнат човек и дума да си кажат с някого. У нас има и завърнали се от Влашко, представители на здрави български родове. Оцелели, като търпението на камъка. Изселили са се при кърджалийските нападения през 18 в. Например Ненковския род. Ако видите оцелялата им каменна къща, или каменната ни църква „Свети Константин и Елена“, ще разберете колко важно е те „да оживеят“ отново.
Автор: Ваня МАНОЛОВА
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ