Черноморски туризъм и чисто земеделие – две страни на едни медал

България не веднъж е била жертва на геополитиката. Пряка. Косвено това лято тя  спечели (с грубата условност на такъв израз в случая) от полувоенизираното положение в някои точки по света  и новата антитерористична поза на Европа. Много от онези туристи, които се готвеха да летят за Египет и Турция например, кацнаха на Балканите, повечето в Гърция, и по-малко – у нас. Към края на септември броят на туристите  надхвърли 10.3 милиона души, от които българите са 5.7 милиона. Върхът бележат германците, 700  хил. гости. 600 хил. са руснаците и дори да не е за вярване – увеличават се англичаните и гостите от Великобритания. Е, можеше и повече да минат още педесетина километра на север и да отседнат вместо в Гърция, в Царево например. Там регистрираният туристически „бум 2016-та“ почти не се е усетил. Което в по-голяма или по-малка степен важи за всичките китни малки градчета от Южното Черноморие  -  Царево, Ахтопол, Созопол… Около 100 хотела в Слънчев бряг се пукаха по шевовете от май до края на юли. Сходна бе ситуацията и на Златните пясъци. По на юг обаче,  в община Царево например, за първия учебен ден по улиците можеше да видиш само ученици и родители. Туристи вече нямаше.

Срещата на фактите прави естествени въпросите: Заради световните  обстоятелства или заради нашенският продукт се напълниха хотелите? Какво освен слънце и вода можеха да намерят само тук гостите ни, но ние не им го дадохме. И как най-сетне да разберем, че само с такси не се прави дългосрочно туризъм, а с битие и занаятие на хората от курортните местенца, които са надарени и могат да предложат специфичен чист земеделски продукт в  т.н къси вериги.