ИЗБОРЪТ: ОВЦЕВЪД ИЛИ ОВЧАР

Да бъдеш овцевъд, а не овчар – често се чува. Което означава,  че семейство не можеш да нахраниш с 10-15 овце, като клечиш с гегата до тях. И да се жалваш, че държавна подкрепа нямало, че европейските субсидии били малко. Най-малко 200 -300 овце трябва да гледаш, за да стане това бизнес, твърдят експерти.  Да, но никой не се хваща на това хоро, овце да гледа. Особено пък младите. Затова средният размер на родните стопанства бил около 35% от конкурентните в Европа. На пръсти се броят стопанствата у нас със стада от 800 до 1000 овце. А оттам нагоре – собствениците им поименно могат да се назоват. Тук рядко някой ще рече – моето стадо е с месодайно направление, или – с млечно направление.

Както е в страните, с които се съревноваваме, докато ги догонваме. Впрочем има български породи, които съвместяват тези качества. Но нещата опират до селекцията. Учените си работят в тази насока, но овчарите не ги е еня. Дори по-големите субсидии за животни под селекционен контрол не ги впечатляват. Овцевъдите  обаче знаят, че това определя ефективността.