Зърнопроизводители пред фалит – реалност или мит
– Г-жо Ангелова, каква е оценката ви за тазгодишната реколта, за това какво се случи със зърнопроизводството у нас?
– Оценка – много слаба! За съжаление, тази година е една от най-тежките в сектора. Тежка откъм климатични условия – много дъждове през пролетта, след това продължителна суша, което се отрази зле на пролетниците. Година, много „шарена“ откъм реколта. Във всички зърнопроизводителни региони на страната се оказа, че има и много висок, и много нисък добив. Това рефлектира основно върху производителите. Като реализация – също много слаба година, с много ниски изкупни цени. Есента също беше много трудна. В определени райони на България, особено в южната част, в момента колеги имат страшни затруднения, нямат капка дъжд. Рапицата и пшеницата се очертават като пълен провал. В много райони вече има разораване на площите с тези култури. Така че и следващата година ще се окаже много трудна за зърнопроизводството.
– Трудна година и все пак средното ниво на реколтата е по-високо от миналогодишното. По-ниските цени няма ли да бъдат компенсирани от по-големите произведени количества?
– За съжаление, едната истина, която не се казва, е, че за да има толкова много количество зърно, както го определят от МЗХ, не се отчита фактът, че предната година беше много дъждовна. И много от посевите бяха разорани. По стандарта, който прилагаме, за тази година се оказа, че ние имаме много повече засети площи с есенници и това доведе до повече по количество реколта. Но като добив от декар не мога да кажа, че е така. В момента зърнопроизводителите, според мен, са в колапс. И много от нашите колеги са на прага на фалита. И това е така, без да преувеличаваме, защото при 250 лв. за тон пшеница и при 300 или 400 кг среден добив, се оказва, че те дори не могат да си възвърнат разходите. Така че митът, че много голямата реколта ще компенсира ниската цена, не е състоятелен.
– Нищо не споменавате за друга актуална тема в сектора – че е време зърнопроизводителите да търсят алтернативи в културите, които засяват.
– Аз неслучайно казах, че зърнопроизводителят е човек, който не се страхува да търси новото. По-големият проблем идва от основното нещо, което определя този бизнес – и това е пазарът. Когато решиш да инвестираш в нещо ново, трябва да си сигурен, че ще си възвърнеш това, което си вложил. Един от големите проблеми е, че в България все още няма утвърдени пазари за тези алтернативни стоки. Много от нас си дават сметка, че само със зърнопроизводство в един момент няма да има как да просперираш. Но тук има и много други фактори, които са определящи. Да, в един момент всеки малко или много ще експериментира с нещо ново. Но основното производство винаги ще си остане. Просто няма пазар. Миналата година хората засяха соя и сорго и произведеното така си и остана. Нямаше кой да го купи. И в един момент на теб ти стоят едни определени количества продукция, а тези количества са пари. Които пари ти трябват в следващия момент. И когато нямаш пазар, се принуждаваш да продадеш продукцията си на безценица… Нямаме ги пазарите, много неща нямаме. А е нормално човек да има предвидимост в бизнеса.
– Как виждате бъдещето на зърнопроизводството в България?
– За съжаление, с провежданата политика в последните 2-3 години, виждаме едно тотално неглижиране на сектор Зърнопроизводство. Да, така е – най-големите сме. Но проблемът е, че не ние определяме това, че секторът е най-съблазнителният и един от най-печелившите. Но сектор Зърнопроизводство доказа, че е сектор, който се развива най-бързо, най-мащабно, с всички новости, които могат да съществуват и които излизат всяка година. Зърнопроизводителите доказаха, че са хора, които не се страхуват да прилагат и да търсят новите решения. Какво е бъдещето? За мен – до някаква степен много неясно. Но едно е сигурно – бъдещето е в новите технологии.
– Какво е самочувствието на НАЗ в навечерието на своя 10-ти рожден ден?
– Много се радвам и съм много горда, че в годините се утвърдихме като едно сплотено семейство. Управлението на нашата организация винаги е било демократично и винаги е започвало отдолу нагоре. Най-важни за нас са членовете в регионалните структури и истината е, че винаги сме се стремели да защитим интереса на тези членове. Горда съм също, че тази Асоциация успя за 10 години да докаже, че винаги ще отстояваме заедно правилата, позицията си и винаги ще вървим заедно напред. Всички сме различни – при нас членуват и много малки, и много големи. Радостта от това, което виждаме е, че хората надскочиха личните интереси и това успя да направи нашата организация силна. Затова, когато седим на общата маса, ние не защитаваме малкия, средния или големия, а защитаваме правото на земеделския производител, на българския зърнопроизводител. Именно това убеди хората, че имат нужда от такава организация. И в тази връзка с удовлетворение и самочувствие ще отпразнуваме 10-я си юбилей.
Автор: Валери Станев
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ