Законите се адаптират на парче и това е лоша практика
– Г-жо Дъбнишка, защо поземлените отношения у нас все още са проблемни?
– Законодателството, свързано с поземлените отношения, не само, че е некачествено, но се случва и по 4-5 пъти на година. Практиката обикновено е такава: един стар закон се преправя по няколко пъти на парче – съобразно новостите, които се изискват от ЕК в съответния програмен период на Общата селскостопанска политика. Освен това, ние нямаме в Министерството на земеделието и храните сформирана работна група, която да работи по темата „Поземлени отношения“. Това означава, че всички промени в законодателството не са съгласувани нито с браншовите организации, нито с фермерите.
– През 2016-а година се заговори за Кодекс на земята. До къде стигна работата по него?
Този процес в момента е стопиран – вероятно заради политическата ситуация в страната. В едно обаче сме категорични – браншовите организации трябва да участват в процеса по изготвянето на Кодекс на земята. Все пак ние сме хората на терен и познаваме проблемите на място. Земеделският сектор залага изключително много на Кодекса на земята – в него лошите практики трябва да бъдат изчистени и да залегнат добрите. Не става дума за някаква революция в поземлените отношения. Просто е крайно време те да бъдат сложени в ред – с една адекватна нормативна уредба, която да дава спокойствие и предвидимост на земеделските стопани.
Подробностите вижте ТУК
Автор: Анета Божидарова
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ