ОБЩИНСКОТО (НЕ) САМОУПРАВЛЕНИЕ И ЖИВОТНОВЪДСТВОТО ПО МЕСТА

Изляхме купища приказки за демографския срив. За селата махали, в които потъва българщината  като вдън земя и после се търсим в студията на телевизиите – кои сме ние, накъде сме се запътили. Много думи и закани за инфраструктурна пролет изтекоха и от чешмата на общинското самоуправление. Чешма има. Общинско самоуправление у нас, все така – няма. 28 години по-късно все още няма. Няма. Кой ще ме опровергае? Числата са се облещили като четирикласна пътна мрежа от Запада ни, или от участъка от Хасково към Странжа, или между селата в Малашевските планини. А те са  непреодолимо категорични: две трети от публичните услуги са общински, но към общините отиват 4 лева от постъпилите 100 лева към държавната хазна. Няма и пет процента. Сами съдете колко фалцет има в песента за общинско споразумение при категоричността на този факт.