Местни храни и география на земеделието – историята казва да

 Местните сортове и породи и  преработените традиционни храни се нуждаят от конкретни мерки  и опростен начин за среща с пазара. А географията на районите у нас – от прочит. Тези истини се повтарят преди всеки мандат. Преди всеки сезон. Преди всеки опит да се накичим и демонстрираме българското: с изложения, демонстрации, семенари, симпозиуми. Но резултатите от десетгодишния субсидиен маратон, в който „пробягахме“ над 10 милиарда субсидии директни плащания и над 6.4 млд.лв по ПРСР алармират, че географията и даровете на районите не бяха добре отчетени и целите до голяма степен се разминаха с резултатите. Селските райони не се вдигнаха, обезлюдяването и скъсването на пъпната връв на българина със земята се затвърди,  земеделието се дисбалансира, субсидията стана цел на живот, не помощно средство за фермерите. Много фалираха.  Това поставя прост въпрос за систематичната грешка – липса на национална стратегия и съобразяване с  районната специфика на ресурсите ни. За нуждата от  пряка среща с онези, които пазят традиционни български рецепти и производства и искат да произвеждат традиционни суровини, съобразени с  климата, горите, земята, архитипа и  народния гений… точно в определена територия.