Агрокоментар: Удоволствието да даряваш
Да хвърляш храна – това е грях!
Удоволствието да даряваш – струва ми се, все по-често чуваме за такива хора. По-голямата емпатията, т.е. съпричастието към по-бедните, към социално значими каузи, към болния, който не може да плати скъпото си лечение, е факт. Обнадеждаващ, защото в това консуматорско общество все пак доброто живее в сърцата на много личности. Българската Коледа стана традиция в дарителството. Виждаме сълзите от радост на отчаяни родители, чиято надежда за лечение на техните деца е съживена. Да, задаваме си и въпроса: защо трябва детският живот да зависи от тази инициатива? Не може ли Българската Коледа да стане постоянна част от една здравна политика? Но може би всеки дарителски жест е вътрешна потребност за добрия човек. Много сме слушали за т.нар. волунтери – т.е. доброволците в САЩ. Те се включват в опазване на природата, с помощ в домове за възрастни. Или в места за деца в неравностойно положение, където студенти ги учат да пеят, да рисуват, развеждат ги по музеи и развлекателни събития. Социализират ги, както се казва. Обнадеждаващо е, че не само по празниците се говори за другото дарителство – на храна за бедните.
