Агрокоментар: ДДС – любима тема на политиците
Вместо по-ниско ДДС, защо не се намалят осигурителните вноски или данъкът върху доходите
ДДС за брашното и хляба е 0 процента. Това стана факт след публикуване на решението в Държавен вестник. Години наред финансовите министри в няколко правителства упорито отказваха подобни искания. Най-честият аргумент: ако се направи отстъпка за една стока или услуга, пред финансовото министерство ще се извие дълга редичка желаещи за намален ДДС. Това е безспорен факт, вече доказан и на българска почва. Заради Корона вируса, както помним, някои стоки и услуги се вредиха в списъка – ресторантьорство, бебешки храни, книги и т.н. Както ни убеждаваха от браншовете и още по-настоятелно – политици от някои партии, ние потребителите, трябваше да се радваме на спад в цените. Може да се каже смело – едва ли някой го е усетил по джоба си. Затова пък някак плахо се смотолеви, че 265 млн. лв. няма да влязат в хазната. Следващите, които чукат на вратата на финансовия министър, са производителите на плодове и зеленчуци. Защо пък и те да не са между привилегированите? Какво прави впечатление? Че при всяко посегателство върху ДДС, в хора на дискусиите се чуват най-силно гласовете на политиците. А е факт, че повечето икономисти са категорично против тези заигравания и застават твърдо зад „стиснатите“ финансови министри. Последният – вече в оставка, Асен Василев попита: наблюдавахме ли очаквания резултат при ресторантьорството? Не! Пак той съвсем експертно предупреди: ако се въведат диференцирани ставки ДДС за стоките в т.нар. „малка потребителска кошница“ бюджетът ще се лиши от милиард и 200 хиляди лева! Сериозна сума. Икономисти напомняха, че ДДС има сериозен принос за пълнене на хазната. Че различните ставки за някои стоки и услуги водят до затруднения в администрирането. Даже – до отворен път към данъчни измами и заобикаляне на закона. Търговците са повратливи: ако намалее данъкът върху „замразена“ риба, да речем, колко му е и прясната да се отчита като такава? Питат експерти. Пак Асен Василев предупреди: отпадането на ДДС на практика насърчава незаконния внос. Внасяш по втория начин, декларираш после плодовете като български – и няма ДДС, далаверата е готова! Обаче какво да се прави: в тази тежка ситуация политиците се надпреварват да правят добро за народа. Да, ситуацията е друга – вероятно временно намаленото ДДС ще бъде глътка въздух за производителите. Сочените добри примери с други страни, казват от ИПИ, всъщност не са чак толкова добри. Храните в Гърция – през 2019: данъкът от 24% се намалява до 13%, поевтиняването е само с 0,2 %, но за 12 следва поскъпване с 20%. Колкото до плодовете и зеленчуците – най-после да се подходи професионално. Да се коригират сбърканите политики за тяхното финансиране с европейски и държавни пари! А сега – вместо по-ниско ДДС, защо не се намалят осигурителните вноски или данъкът върху доходите? Не са ли това разумните финансови инструменти в една пазарна икономика?
