Агрокоментар: Внос на украинско зърно – в свободен стил, без правила
Заканата на зърнопроизводителите – защо се готвят да блокират северната ни граница
До дни зърнопроизводителите щели да блокират северната ни граница. Ако почти криминалният внос на пшеница, слънчоглед и технически култури не спре. Какво означава „почти криминален“ – не е ясно. Или е криминален, или не! След като ЕС разреши безмитния внос на някои украински стоки, земеделците скочиха. На всичкото отгоре те не минавали през фитосанитарен контрол. Какво качество има зърното, с какви препарати е обработвано, дали не са забранени в Общността? И така – съпричастност, съпричастност към Украйна, но сиренето е с пари. Всъщност, тревогите не са лишени от разумни аргументи. Да се фокусираме към подозренията за използваните „отровни“ препарати, както ги наричаме, предимно турски. Те наистина са по-евтини. И разбира се, украинското зърно влиза на по-ниски цени от българските. Стресова ситуация. Без това търговията е замряла. Никой не купува. Цените се приземиха стремително. А сега още един натиск – по-евтино украинско зърно. Интересно, наистина, как така европейските експерти, които се кълнат в пазарните закони, изведнъж са ги загърбили. Да, без руското и украинското зърно глад грози голяма част от света. Тогава – дали не беше редно страните от ЕС да бъдат единствено и само разпределителни пунктове към трети страни. Транзитно преминаване, да го наречем. Верни на себе си, управляващите отвръщат с мълчание на множеството въпроси на фермерите. Поради това, съвсем естествено, се навлиза в мъглявината на предположения и дори конспирации. Как у нас се търгува украинско зърно, ограбено от техния държавен резерв, от шепа бандити, некачествено, може да се внесат болести. Защо да ядем селскостопанска продукция, която едва ли отговаря на европейските стандарти, а нашата – качествената, да се изнася? Рафинериите, може би, са напазарували украински слънчоглед. И сега вече – олиото е на пазара. Ама цената му не пада, въпреки че вносният слънчоглед е по-евтин от българския.
В цялата тази палитра от слухове и логични предположения се избистрят въпроси. Въпроси, на които земеделското министерство трябва да отговори. Например: защо не се провежда фитосанитарен контрол на границата? Къде се съхранява зърното? Води ли се отчет: какви количества влизат, колко се изнася веднага, колко се пласира на българския пазар? Количествата, търгувани у нас, ако са малки, те не могат да окажат натиск на българския пазар. Но ако са големи? Вярно ли е, че Полша и Румъния са поставили условие – зърното и слънчогледът могат само транзитно да преминават през територията им, но не и да остават на техните пазари? Ако е така – това нарушава ли европейското решение за временен безмитен износ от Украйна? Ако е така – защо българските власти са по-католици от папата? Трябва да се отговори.
Земеделското министерство се размърда – след заканата да се блокира северната ни граница. Дава сигнали, че ще започне фитосанитарен контрол, че ще се отчита – колко и какви храни се внасят. Фитилът на чиновническите кресла пламна. Ще отпадне ли една черна точка в пиара на правителството
