Агрокоментар: Храните – в пъкъла на инфлацията

Инфлация, скъпа храна, бедни, по-бедни, най-бедни в ЕС

Ще започна с една истинска случка, уверявам ви, не е виц. По време на т.нар. Луканова зима мой колега, зевзек, влиза в магазин. Изтъпанчва се пред продавачката и започва: имате ли кашкавал? Не! е отговорът. А сирене? – не! И т.н. Когато се стига до салама, продавачката уплашено прави крачки назад, слага шепа на уста и тихо, но ужасено казва: шефе, един луд е дошъл!

Наскоро земеделският министър обобщи оптимистично: няма опасност от продоволствена криза, но цените на храните ще растат. Предстои феномен, различен от Лукановата зима. Потребителят – като братчетата на Гаврош, седи пред бляскавите витрини с гладни очи. Мика Зайкова съобщи данни: половината от българите са бедни. Гладни засега – не зная дали са. Но че ще пълнят търбуси с некачествени и евтини храни, е повече от ясно.

Цифрите слагат ред в едни такива публицистични трактовки на икономическата ситуация. Вече знаем – 18,7 % е инфлацията през септември, отчетена на годишна база. Двигател на този ръст са цените на хранителните и енергийните продукти. След галопа на инфлацията ни успокояват: в следващите няколко месеца никой не се ангажира колко тя ще расте, но плавно. Следващата година – кога? Пикът ще се прекърши, информира БНБ. Колко още години инфлацията ще топи и без това бедната ни потребителска кошница – кой ще ти каже?