Агрокоментар: Бягане с препятствия
Трудности познати и нови – за разнообразие
Има теми вечни за българското селско стопанство. Отлежават в годините проблеми. От време на време изплуват, наводняват медийното пространство. После тихом-мълком потъват в забвение. Това ни напомнят фермери и преработватели в началото на Новата година. От Асоциацията на собствениците на земеделски земи извадиха от нафталина голямата си болка: разпокъсана земя, а комасацията по собственост така и не се задава. Напояването пък е обща, отчайваща, тема за всички сектори. Какво да се прави? Климатичните промени напомнят с тежките сушеви времена. Какво разочарование само: в Плана за възстановяване и устойчиво развитие имаше предвидени средства за що-годе възстановяване на напоителните системи. Обаче еколози минаха път на тази надежда. Така, че надежда всяка оставете! Да не забравим – утешителна награда от депутатите: спешно ще гласуват Закон за кладенците ! Пак от тази асоциация напомнят, че науката има решаващо значение в условията на тежка конкуренция. И се пита в задачата: кога най-после учените и агробизнеса ще направят „топла връзка“ помежду си. Кога висшето селскостопанско образование ще актуализира програмите си. Ще бъде в крак с цифровизацията, дигитализацията, иновациите – фокус на новата ОСП?
Колкото за набелязване на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни политики – това не е силната страна на родните управленци. Политическата криза и смяната на кабинети-ту редовен, ту служебен, водят до решаване единствено на животоспасяващите проблеми на деня. Дали не е срамота вече да се говори тоталното блато „поземлени отношения“ ? То не бяха безуспешни опити, поне два. Увисва във въздуха и амбицията на последния служебен кабинет на аграрното ведомство: да се гласува чисто нов Закон за поземлените отношения, че старият е кръпка до кръпка. Няма да го бъде и този път. Закрачили сме отново към нови избори. Което означава – няма НС .Кой тогава ще гласува въпросния закон. Мъката продължава. Какво да кажем за тежките природни бедствия, които все по-често унищожават земеделската продукция. Обаче застрахователи и фермери не могат да се гледат. Надеждата – нови застрахователни схеми, за споделяне на рисковете, линее в годините. Трябвало нещо да се промени, трябвало да има взаимно застрахователни фондове, да се въведе схемата за управление на риска – отдавна прилагана не само в ЕС и САЩ. Всеки казва „трябва“, никой – „правим го“ ! Износена от словесни политически брътвежи и другата важна тема: създаване на ефективно работещи гаранционни фондове. Отлежават и други проблеми. Иначе всеки е съгласен, че промените са неотложни. Да си честитим старта на новата ОСП, класирахме се все пак с НСП. И още в първите дни фермерите напомнят: липсва информационна кампания. Наредбите за Директните плащания все още не са готови. Кампанията за 2023 г наближава. Ние технически знаем как да очертаем площите , но не са ни известни новите правила, свързани с интервенциите по НСП. Някой трябва да отговори на земеделците. Хич да не зачекваме предстоящите промени в „топлия“ още НСП. Пак се завърта колелото на дебатите, които се израждат в свади. Ясно е, бягането с препятствия продължава.
