Агрокоментар: Промишленият коноп – забрани
Може да се отглежда промишлен коноп, но е забранено да се преработва
Преди повече от пет години правих интервю с млад човек, наскоро завърнал се от следването си в чужбина. Бяхме в нивата му с индустриален коноп. С вдъхновение говореше – как освен отглеждането на индустриален коноп, в България ще бъде разрешена и преработката му – както е в другите европейски страни. Разказът му звучеше като в рубрика „Знаете ли, че…. „. От този коноп той щял, точно където сме, да си построи къщичка от конопени тухли. Запалено обясняваше използването му за фуражи, за платове, масла, козметика – дълъг списък. И забележете: акцентираше върху екологичния ефект при отглеждането на тази култура, от възможността да вирее върху бедни почви, за заетост на фермерите в изостанали райони, за създаване на работни места в преработвателните предприятия. Днес този младеж е собственик на такова предприятие в Румъния. В него работят – естествено, румънци, данъците се плащат пак там. Т.е. добавената стойност изтича в друга страна. Защото тук – вече години наред, се влачи законодателството, което да регламентира преработката на индустриален коноп. Другите европейски страни – Чехия и Полша, особено, трайно се настаняват на пазарите. Догонват ги Италия и Испания. Впрочем – нямало европейска страна, където има такава забрана, твърдят наши народни представители. И то от три партии, парламентарно представени в последните два парламента. На онези, по-католици от папата, но явно напълно невежи, ще препоръчам да проследят поне аргументите на Албена Симеонова- депутат, известна с екологичната си нагласи. Надежда се появи, но на еднодневките народни събрания, времето не им стигна. Вечните врагове са прокуратурата и здравното министерство. Отчаяна борба води и сформираната междувременно Асоциация за индустриален коноп. Тя търпеливо образова обществото и „експертите“ в кавички.
Че този коноп съдържа едва 0,1%-0,2% тетрахидроканабинол, а в европейското законодателство- даже, представете си – има граница – 0,3% – за да се получават субсидии! Но дори и без субсидии, отглеждането и преработката са достатъчно печеливш бизнес. Кой да осъществява контролът? При отглеждането, явно земеделското и здравното министерство. Оттам насетне – условията за преработката са регламентирани в европейско законодателство. Евентуална злоупотреба притеснява прокуратурата. Обаче: толкова ли е трудно – грубо казано, просто да се препише законовата рамка от други европейски страни, които вече трайно увеличават производството и преработката на този коноп? Общественото мнение, под сурдинка се твърде, ще бъде скандализирано. Невежите вероятно си представят, как вече българинът, необезпокоявано, ще се напушва с канабис. Помните ли една народна представителка, пристрастена към скандалите, цъфна в една конопена нива, за да порицае управляващите за липса на контрол. Всичко заглъхна, явно тя се беше разходила до нива с индустриален коноп. Да се изнася добавена стойност, да се губят работни места в бедни райони най-вече, да се пренебрегват екологичните ефекти- поглъщане на много въглеродни емисии и необходимостта от малко вода при отглеждането, без торове и препарати – какво още се чака за одобрение на преработката? Два поредни парламента не успяха да вкарат проектопромените в Закона за контрол на наркотичните вещества. Но това трябва да се случи!
