Агрокоментар: SOS за маслодайната роза
Един приспан години наред Регламент възкръсна
ЕК ще убие производството на рози и розово масло. Най-общо, такава тревога витае в публичното пространство. Но не само у нас битува това това твърдение. Споделят го европейски кметове на селища, заети предимно с производството на рози и собственици на дестилерии. Кметът на Казанлък Галина Стоянова, с особено притеснение пристъпва към действие. В отговор на писмо от свой френски колега, тя ще организира един вид международна среща с представители на местната изпълнителна власт от страните- производители на тази култура в ЕС. Какви аргументи седят зад опасението, че „символът на България“ – роза дамасцена, ще бъде детрониран? Прави впечатление, че публичните мнения са пълна мъгла. Какво е неоспоримо: че има намерение – чрез Регламент, розовото масло да се определи като „опасен химикал“. Това предполага производителите на рози да предават информация за основните – вероятно, съставки на маслото им: ароматните молекули – цитронелол, гераниол, нерол и т.н. Твърди се, че една от тях предизвиква алергии. Учените са пас засега – на каква част от хората, ако има такава странична реакция? Защото дори лекарствата против алергия, могат да предизвикат алергичен шок, според предупреждението при употреба. Производителите на рози – ако трябва да имат сертификат за процентното съотношение на съставките, ще се изръсват със солидни суми. При това, предполага се, всяка година, тъй като растенията не са с постоянен състав. Това означава огромна административна тежест. Институтът по розата в момента прави изследвания за алергените в розовото масло- има ли ги, в каква степен. Т.е. от контролът като аграрна суровина, се преминава към контрол на химикали. Логично е, в този нов Регламент, в същата позиция да изпаднат всички етерично-маслени култури. Ако направите справка в интернет, ще прочетете информация за целебните качества на етерично-маслените култури. Розовото масло – освен за красота, влагане в най-скъпите парфюми, се използва за кожни заболявания, влага се в хранителни продукти, в хранителни добавки. Какво се разчита на първо четене от евентуално предстоящите промени?
Забрана за влагане – къде, в кои лекарства и храни? Ако това стане – естествено, пазарите се свиват, а те и без това удариха трагичното дъно. В този ред на мисли замирисва на търговска война. Производителите на синтетични масла – естествено по-евтини, изритват натуралното производство. Това означава социални трусове. Гюловото производство е поминък за повечето хора в Розовата долина. И в цели области на ЕС. Приспаният проблем – години наред с този Регламент, възкръсна. През септември ще стане разглеждането му. Земеделското министерство най-после излезе с позиция: безкомпромисно ще защитим българския интерес. ЕК даваше разнопосочни сигнали за прословутия Регламент. В информационния вакуум се родиха политически трактовки и заплахи : производството на етерично-маслените култури ще се унищожи, даже забрани! Дали? Или просто ще се свие, което също е убийствено. Трябва диалог с европейските институции. Незабавен!
