Агрокоментар: Млечният сектор – нова криза
Млечният сектор потъна в поредната криза. Идеи за изплуване много, мерките за спасението му се отлагат фатално. Защо?
Млечният сектор е под лупата на ведомства и анализатори. Но секторният анализ ,направен от КЗК засега само регистрира данни. Криза, е обобщението! Обещаните препоръки за изход от тази криза в производството на мляко ги няма. За 5 г. броят на кравите намалява с 26%, на овцете с 46%, 42% на козите. Вносната суровина , оплакват се фермерите, ги измества от пазара с далеч по-ниски изкупни цени , в сравнение с цените на българското сурово мляко. Друг феномен, необяснен от анализаторите – европейският гражданин у нас консумира далеч по-скъпи млечни продукти , отколкото потребителите в страните-членки. Симеон Караколев , съпредседател на НОКА поставя ребром въпроса за ликвидността на млечните ферми. Секторът се нуждае още днес от подкрепа. Утре ще бъде късно. На годишна база разходът на животновъдите се е увеличил с цели 20%- поскъпнали фуражи, енергийни разходи, работна ръка. Изкупната цена гравитира около себестойността на суровото мляко. Спешна помощ- по какъв начин, обаче? България нагазва в свръхдефицит , т.е. средства е абсурдно да се отделят. В Държавния бюджет са предвидени 50млн. евро за помощта де минимис. Но този бюджет все още не е гласуван, заради политическото безвремие. Целеви кредити-спешно? При какви условия , с чии гаранции могат да се отпуснат. Автори на идеи има, но изпълнителната власт го е ударила и тя на идеи, вместо на изпълнение на необходимите спешни мерки. Д-р Мавровски, предишният оглавяващ БАБХ имаше предложение 100% от партидитие вносно мляко да подлежи на проверки за качество, наличие на пестициди и т.н. Зададе логичния въпрос: защо предвидените проверки на всяка пета партида, са намалени- на всяка десета? Защо млякото се внася предимно в петък? Но Мавровски си тръгна барабар с идеята. Абровски има друга идея, дефинира я така: „субсидиите все повече ще намаляват, оцеляването ще става чрез пазара“. Как на този пазар- разграден двор? Отказ от сключени договори от страна на мандрите, диктат на изкупните цени, пълна мъгла около фантастично високите цени на млечните продукти. И като няма пари, да се вземели пазарни марки- да се накарат мандрите да купуват българско мляко, потребителите също да консумират българско мляко, казва Абровски. Как? От патриотизъм ли? Какви точно ще бъдат „пазарните“ мерки? Секторен анализ се направи у нас по млечната хранителна верига. Губят се,обаче, отговорите на много въпроси: защо вносното мляко е далеч по-евтино от българското? Заради коопериране, каквото у нас няма и не се задава? Заради по-лесен достъп на другите европейски фермери до инвестиционните мерки от Националните стратегически планове? У нас 70% от животновъдите не били помирисвали финансиране по земеделските инвестиционни мерки. По какви причини, какви промени трябва да се направят? Трудният достъп до земеделска земя на стопанствата за мляко- стар проблем, може ли да се реши, как? С гасене само на днешния пожар, утрешните са сигурни. Докато напълно се затрие млечното фермерство.
