Агрокоментар: Бюджетът на ЕС – тежки конфликти
Многогодишната финансова рамка на ЕС – защо преговорите със страните -членки са отчайващо блокирани?
На 3-ти септември Антонио Коща – председателят на Съвета на ЕС, беше на посещение в България. Неговата совалка в страните-членки е израз на растящото безпокойство, че консенсуса между страните – членки за структурата на Многогодишната финансова рамка 2024-2028 г. е в задънена улица. Оформените два лагера – на „пестеливите“- това са северните страни, с по-висок стандарт на живот и „харчещите“- южните страни- приятели на сближаването, са „заседнали „ в позициите си и не отстъпват милиметър назад от позициите си. Коща определи следващия бюджет на ЕС като голямо политическо предизвикателство, което предполага изцяло нова концепция за подхода във финансирането на отделните „пера“ при разпределение на финансовите средства. Консенсусът трябва да се постигне през 2027 година. Къде е земеделието в този спор? Мерц, канцлерът на Германия, твърдо отстоява- следващият европейски бюджет трябва да се намали със стотици евро. Като се акцентира върху конкурентоспособността на Съюза, отчайващо разклатена, и отбраната, разбира се. Това автоматично насочва вниманието към земеделските фондове и кохезията- все още заемащи голям процент от европейските средства. Ирландското ротационно председателство трябва коригира критикуваната политика на Кипърското председателство, което защитаваше земеделието – чрез по-големи фондове за подпомагане. Урсула фон дер Лайен създаде дори Център за европейски реформи. Поиска от Марио Драги – оглавяващ ЕЦБ да изготви доклад за икономическото състояние на Съюза. Безпощадните изводи обърнаха изцяло философията на финансиране чрез европейските фондове. В разместването на приоритетите земеделието беше изместено по-назад, за сметка на иновациите, конкурентоспособността и отбраната. Коща съобщи, че ще се създаде нов фонд “Конкурентоспособност“, изцяло подчинен на Брюксел-т.е. кандидатстването и одобряването на проектите ще става не в страните – членки. Радев, както впрочем и всички южни съседки заявяват – това не трябва да става за сметка на земеделските и кохезионни фондове. От друга страна ЕП вече даде сигнал, че ще оспори деприоритизирането на земеделието. Трудно може да се намери баланс на интересите. Дъблин прави отчаяни опити в търсенето на консенсус. По време на Съвета на министрите там, ще се приложи познатия подход – да се дадат предложения- от кои пера на бюджета да се реже, къде да отидат средствата. На 16 септември се очаква речта на фон дер Лайен – равносметка за икономиката на ЕС. От там ще излязат много отговори: в името на явно нарушения баланс- екология – индустриализация, ще се смекчат ли изискванията на Зелената сделка – нейна рожба? „Някои политики бяха приети, без да се помисли за социалните проблеми“- извод на Мари Тусен, от „зелените“, забележете. Това провокира и многобройните фермерски протести. Търговията с въглеродни емисии, както и СВАМ ще се адаптират ли към явно наложителната индустриализация на ЕС? Политическият календар на ЕС става все по-напрегнат, а сроковете за решения изтичат.
