Агрокоментар: ДЕОЛИГАРХИЗАЦИЯ
Стоте дни на правителството – олигархията ликвидирана! Как ще се спасява земеделието от ликвидация?
На 14 август, когато правителството отбеляза стотния ден от управлението си, министър-председателят излезе с нещо като отчет за своята работа. Традиционно така се прави. Радев наблегна най-вече на изпълненото си, най-важно предизборно обещание: „елиминирахме олигархията от политическата власт последователно и с конкретни мерки“, цитирам – заяви той. Земеделският министър обеща още през май: “ ще се води борба с олигархията, ще има промяна на модела „- отново цитирам. Впрочем не е лошо да се посочат кои са олигарсите в земеделието и с какви мерки са елиминирани. Журналистите веднага взеха на подбив вкараната в употреба дума от ПБ: де-оли-гархи-зация! Много трудна за изговаряне дума, включваща още по-трудни за изпълнения мерки и то за 100 дни! Земеделският министър се отчете с едно видео, в което той и неговите заместници рапортуваха. Въпросите и реакциите на журналисти и земеделци видяхме в социалните мрежи, но те едва ли са фокус на политическото ръководство. Пресконференцията беше спестена. Какво впечатление остави това видео? Докладвани бяха всички текущи мерки, вземани за оцеляването на бранша. Спасяване на средствата по ПРСР, които има опасност да бъдат загубени, предварително изплащане на 30% от субсидиите, обвързани с производството, подготовка за разпределяне на т.н. „иранска помощ“, борба с незаконния внос на плодове и зеленчуци, засилен контрол върху качеството на храните и т.н. Обобщено: все мерки- временен спасителен пояс за потъващото селско стопанство. Няма и как да бъде другояче. За сто дни толкова. Амбицията на Абровски- фермерите да изкарват доходите си от пазара, а не от средства за ликвидност на стопанствата си, остава в графата за бъдещето. Упреците са излишни – тази амбиция е твърде сериозна и може да се осъществи в следващата селскостопанска програма. Заедно с отчета за стоте дни, най-после Радев открехна завесата- нахвърли една Политическа програма на правителството. Земеделието в нея има твърде скромно място. Свежда се до познати обещания, вече клиширани в годините – напояване, сдружаване на фермерите и разбира се, общоевропейското клише- продоволствена сигурност. Какво липсва? На пръв поглед време има – но в началото на 2028 г стартира новата селскостопанска политика.
Би трябвало работната група за изготвяне на българската позиция, която Абровски обеща, вече да работи. Защото: триалогът – между ЕК, ЕП и Съвета на министрите е предвиден за края на 2027 г. Би трябвало да се определи основната цел за земеделието- какво място ще има в предвидения мегафонд, в който то ще трябва да се бори за финансиране с други отрасли. Още по-важно- кой ще управлява този фонд? Очаква се какви политики предвижда българското правителство, срокове, отговорност за осъществяването. Иначе, хайде стига сме се въртели около клишето, което явно ще бъде дълголетно – ДЕОЛИГАРХИЗАЦИЯ! Да не излязат прави опонентите от ДБ – „калинките станаха копринки“!
