От плужната пета към живата почва: как No-till промени едно стопанство във Видинско

По-малко обработки, по-стабилни добиви

От години земеделците търсят решение на един от най-сериозните проблеми в производството – как да запазят почвата жива, плодородна и устойчива на климатичните крайности. За Виктор Ромбаут отговорът е в No-till технологията и принципите на регенеративното земеделие.

„No-till ни даде предвидимост“, казва Виктор, който е родом от Белгия, но вече повече от 13 години живее и работи в община Кула. Заедно с главния агроном Катин Шутов вече близо шест години изграждат цялата си система около директната сеитба и минималната намеса в почвата.

Преходът към No-till не е случаен. След години работа с конвенционални обработки Ромбаут стига до извода, че тежките обработки често не решават проблемите, а ги задълбочават.

„Орал съм много години. Правили сме плужни пети, уплътняване, а след това се чудим защо почвата не функционира нормално“, разказва Катин. Според него именно преуплътняването е един от най-големите проблеми при почвите в региона.

Климатът във Видинско допълнително усложнява ситуацията. През лятото почвата става прекалено суха за качествена обработка, а при първите есенни валежи влагата остава задържана и техниката трудно влиза в полето.

„Няма точен момент, в който да свършиш обработката както трябва. Или е прекалено сухо, или прекалено мокро. А всяко минаване с техника допълнително влошава структурата“, обясняват фермерите.

Именно тук No-till системата започва да показва своите предимства. Вместо механична обработка, те разчитат на естествените процеси в почвата. При високите летни температури земята сама се напуква в дълбочина, а корените на растенията постепенно подобряват структурата и аерацията.

Двамата подчертават, че no-till не означава просто директна сеитба. Според тях това е цялостна система, която изисква постоянно наблюдение и анализ.

Системата постепенно променя и целия им сеитбооборот. В стопанството все по-сериозно място заемат есенните култури, които според тях носят по-голяма стабилност в условията на променящ се климат. Освен традиционните култури, те включват грах, кориандър и бакла, за да увеличат биоразнообразието.

Особено важна роля в системата играят междинните култури. Люцерната например присъства постоянно в част от площите.

„Растящите корени в почвата са изключително важни. Люцерната не само фиксира азот чрез ризобактериите, но и структурира почвата в дълбочина. Намирали сме корени на три метра надолу“, разказват те.

След няколко години работа с no-till започват да се виждат и конкретни резултати. Един от тях е постепенното намаляване на плевелния натиск.

„При част от културите вече имаме площи почти без нужда от хербициди. Семенната банка в горния почвен слой постепенно се изчерпва“, споделя Катин.

Икономическият ефект също е сериозен. Стопанството успява значително да намали нуждата от тежка техника и обработки. Машини с обща мощност около 600 конски сили вече са заменени със значително по-малко натоварване и по-ниски разходи.

„Амортизацията, горивото и поддръжката ставаха непосилни. А No-till ни позволи да оптимизираме цялата система“, казват те.

Освен по-ниските разходи, технологията носи и по-голяма стабилност на добивите. В отделни блокове с пшеница вече достигат до 900 кг от декар, а средните добиви се движат между 720 и 740 кг.

„За нашия регион това са много добри резултати. Най-важното е, че производството стана по-предвидимо и устойчиво“, категорични са фермерите.

За тях No-till не е просто технология, а дългосрочна философия за работа с почвата – така, че тя да остане плодородна и за следващите поколения.

Добрата новина е, че ОСП подкрепя регенеративните практики – от Кампания 2026 стартира нова агроекологична интервенция.