Агрокоментар: Потребителят – контрольор на цените
Медийният шум около ролята на потребителя – как да подпомогне контрола върху цените на храните
„Нарочно вдигнахме във въздуха темата с цените“- каза наскоро земеделският министър. Темата е важна, 40% от бюджетите на семействата отиват за храни“. Т.е. тази медийна кампания е подета съвсем целенасочено. Защо? Медийният шум, се надява Явор Гечев, трябва да направи потребителя чувствителен към нередностите в цените. Безспорно, ние потребителите можем да бъдем мощен регулатор в ценообразуването, и то пазарен. Помните призива : „За Бога, братя, не купувайте“! Все по-силен е гласът на подобни послания. Те се правят и от авторитетни икономисти, дистанцирани от политическото говорене. Вече даже ни ограмотяват: да си отваряме очите като пазаруваме. Например: наистина ли промоцията „вземи три, плати две“, на касата не става „плати три“, удрят ли ни в грамажа, срока на годност и т.н. все известни неща. И с касовата бележка в ръка да се обърнем към Комисията за защита на потребителите, например. Стига телефоните на това ведомство да не ти изпиляват нервите, докато направиш връзката. В този аспект ще спомена изключително впечатляващ за мен опит на един от най-мощните кооперативи за млечни продукти в Америка. Цял отдел е на разположение на потребителите. Смехотворен за нас пример: сприхава старица отказва да говори с жена от този отдел. Иска да се оплаче на мъж. Съвсем безропотно и любезно, нейната молба се удовлетворява. Изглежда наивно, но имиджът на една търговска верига може сериозно да се срине, ако потребителят разпространи: тези са грубияни, тези ни лъжат. Оборотите спадат. Някоя страна спира вноса на даден зеленчук у нас, цените поставят рекорди. Ами заместваме този зеленчук с друг и толкоз. Търговецът да му мисли за продажбите.
Да, Н.В. Потребителят наистина има възможност за контрол над цените. Обаче се пита в задачата: защо толкова упорито, точно сега му се вменява тази иначе добра роля. Не закъсня ли реакцията на редица ведомства – Комисията за защита на потребителя и Комисията за защита на конкуренцията, БАБХ, НАП и т.н. Кампанийният подход не води до трайни резултати. Всяко чудо за три дни – и толкоз! Трябвало да се гласува Закон за търговията с храни. Да, обаче няма парламент. Може и след изборите да няма, каквато междупартийна вражда цари. Установени били от междуведомствената работна група нелоялни търговски практики в големите вериги. Еврика! Дали обаче единствено тези практики водят до ценовите рекорди? В офанзивата за овладяване на търговските печалби – защо политиците не отронват дума за икономическите мерки, доказан лек срещу инфлацията? Чрез различни социални подпомагания на пазара се стоварва голяма парична маса. Спиралата на инфлацията се завърта. Дали ще се намери политик, който с държавническа доблест ще каже истината и ще поеме негативите от наложителни непопулярни мерки: да стегнем коланите. Защото горчивият хап, така или иначе българинът трябва да преглътне.
