Агрокоментар: Този път стана страшно, не е хленч
Земеделци и животновъди – изцедени икономически играчи на пазара
Земеделието ни загива. Това твърдение битува, но е доста остаряло и преувеличено. Дали войната, или пандемията, или двете събития, заострят вниманието върху действително тежките проблеми в селското ни стопанство, които се стовариха върху фермерите. Малцина са тези, които се включват в общия хор на недоволните – така между другото, ако могат и те да намажат някое евро, нищо, че не са чак толкова зле. Понеже сме на сеизмична вълна, трусовете в европейското земеделие са тревожни. За нашето – да не говорим. Съвсем отгоре-отгоре, на бързи обороти да преминем, пак ще изпуснем някои проблеми. Да започнем с последните тревожни сигнали. За напояването. Поливната вода май ще стане недостъпна за стопаните. Просто да не повярва човек – наистина ли поскъпването достига 150% в сравнение с м.г. ? Защо? И пак ще чуем примера за Турция и някои други страни, в които поливната вода е безплатна. Наистина ли държавният монополист „Напоителни системи „ е зейнало за 10 000% печалба при препродажбата на купената вода от МОСВ ? Да не бързаме с упрека. Накратко. Една наредба от 2018 г . казва, че МС изчислява цената. Ако Напоителни системи не може да се издържа с тази калкулация, има един изход: вдига цените. Така или иначе в България модерно поливно земеделие няма и няма скоро да има. Това е реалността, а твърдението не е плод на черногледство. Откакто станахме европейци, вече трети програмен период, управляващите бяха върлите душмани на поливното земеделие. През първия програмен период мярката от ПРСР за напояване не беше отворена, а парите отидоха към други мерки. През миналия пък еколозите подложиха крак на милионите, предвидени за напояване в Плана за възстановяване и устойчивост.
Ще видим какво ще се случи със спечелените от Напоителни системи проекти. Да погледнем към вечните страдалци- животновъдите. Изкупните цени на млякото – ту нагоре, ту срив, отчаяха млечните говедовъди. Някои ще фалират, други се влачат омаломощени по пазара. Искат веднага цялото подпомагане заради войната, а не както е решено, на първо време – половината. Зърнопроизводителите – силни пазарни играчи, но и те го закъсаха заради украинския внос, скъпите горива и торове. Пазарът е враждебен към тях и няма сигнал за по-добри времена в близкото бъдеще. Сега пък – като капак на всичко, ще си избират нов УС. Вече и тази монолитна асоциация взе да излъчва ръмжене. Дано да се стъпва на професионални аргументи, а не на партийни вражди. Нали сме – вече ни омръзна, отново в предизборна ситуация? Кой на коя партия симпатизира, ще вземе ли връх това, над утвърдения критерий в тази асоциация – професионализмът на председателя, който ще защитава единствено и само икономическите интереси на зърнопроизводителите. От сектора „Плодове и зеленчуци“ прегракнаха да крещят, че обвързаното подпомагане е сбъркано, че НСП трябва да се промени. Всички вкупом очакват обещаните технологични карти, които ще сложат ред – кой колко трябва да вземе от европейската баница? Аргументирано да се определят обезщетенията при бедствия. Защото м.г. това стана „на калпак“. За оранжерийното производство да не говорим – трагедия! Затлачените стари грешки ли изплуваха, увеличени от лупата на войната? Или грешни скорошни решения за политиките в земеделието ? Но този път е страшно, не е хленч.
