Агрокоментар: Войната и разбалансираният земеделски пазар
Половинчатите, неработещи мерки на ЕК в търсенето на пазарен баланс
Войната в Украйна освен на бойното поле, се води и на пазарите за селскостопанска продукция. Пет европейски страни са между най-потърпевшите, както вече се знае – онези, които са в близост до военните събития, включително и България. Както сочат фактите, зърнените пазари на някои европейски страни са напълно разбалансирани. Хаос, даже, може да се каже, е настъпил. Колко сили бяха хвърлени от страна на потърпевшите, за да се вземат мерки за успокояване на търговията! Постигнатото е : половинчати, временни мерки. Чия победа е решението на ЕК да се спре вносът на украинска пшеница, царевица, рапица и слънчоглед, и то важи единствено за петте най-пострадали страни, но… само до 5 юни т.г. Срещу това седи другото решение на Комисията – безмитният износ от Украйна се удължава още с година! И после още с година, не дай Боже , защото войната става „окопна“, както експертите твърдят. Украйна изрази задоволство от решението на Съвета на ЕС.
Но има заявка за пълна победа: борба да се спре дори временната забрана за износ на няколко земеделски продукта от Украйна! Оттам се позовават на правилата, действащи по силата на споразумението за асоцииран член на ЕС, на СТО, стига се до напомнянето за недостатъчна европейска солидарност. Вероятно не знаят, че тази солидарност често се забравя дори, когато става дума за интересите на новите членки на ЕС, и то години наред. Каква солидарност, щом някои страни от голямото европейско семейство се обявиха против забраната за внос от Украйна в други страни от това семейство? Солидарност ли е вече трети програмен период европейските субсидии за българското земеделие да не се изравняват с тези на старите страни-членки? Това е друга тема, но трябва да се напомни. Да вдигнем глава от нашенските пазарни несгоди на зърнения пазар. Украинците твърдят, че техните загуби от забранения износ достигат милиони долара. У нас загубите, по официални данни, удрят милиарди левове. Вече е ясно: отпусканите европейски компенсации за тези загуби са капка в морето, чиста формалност. Неработеща мярка. Какво се случва на зърнените пазари междувременно? Русия добре си изигра картите . Избута страни като нашата от традиционните им пазари в Африка, например. Украйна се настани в Испания. Какво се предлага от българското земеделско министерство? Гаранционни механизми. Каквито впрочем стана ясно, използва както Русия, така също и САЩ. Русия просто изгони мултинационалните търговци на зърно и действа чрез държавни гаранции. Явор Гечев сподели замислените мерки: държавни гаранции или гаранции от ЕС: че продаденото зърно ще стигне до съответната страна, която може да се възползва от т.н. отложено плащане от 3-4м. Ако ЕС не възприеме схемата, Гечев предлага създаването на държавна компания у нас ,която да гарантира сделките на частниците, но на ниво държава-държава. Дали това е приложимо на европейско ниво, чрез европейски гаранции? Тежката брюкселска машина ще мисли, ще дебатира, а пазарите стават все по-трудни. Предстои тежко преструктуриране на европейското земеделие, ако няма подход, различен от сегашния.
