Агрокоментар: За амбициите на аграрното ведомство – с умерен оптимизъм
Към някои политики може да се подходи единствено с умерен оптимизъм
100 дни времеви кредит дават обществото и журналистите на всяко ново правителство. След което се вади лупата под острия поглед – какво е обещано, правят ли се първи крачки за осъществяването на заявените промени и намерения. Стоте дни все още текат. Но тъй като политическият кабинет на земеделското министерство вече оповести някои свои амбиции, нека се спрем на тях. Всички те, нормално е, будят въпроси – поне на този етап. Одобренията и критиките – остават за след дебатите и предприетите действия. Да се намали административната тежест, тежко бреме за европейския фермер. Надали потърпевшите ще приемат това намерение на юнашко доверие. Години наред, особено преди началото на нов програмен период, брюкселските чиновници се упражняват по темата. Като си дават прекрасно сметката, че това ще мине в графата „неизпълнено“. Почти всеки нов земеделски министър се включва в брюкселския хор. Предстои да заработи сайт на земеделското министерство, както е замислено, в който ще се разясняват заплетените казуси по селскостопанската политика. Идеята е добра. Но има два малки проблема. Дали българската администрация е подготвена да дава отговори и дали пък бенефициентите знаят какво да питат. Защото въпросите са скрита картинка – нормативните парадокси изскачат неочаквано и те оплитат в лабиринта си.
Екосхемите – те са показателен пример – малко земеделци са ги заявили, точно по тази причина. Любопитно е, например, как ще се възползват консултанти и фермери от системата АКИС – системата за знания и иновации в селското стопанство. Още повече, ЕК имаше забележка към нашия НСП, точно затова, че залегналото е далеч от възможностите за информация. Консултативни съвети по продуктови линии да заработят – намерението на министъра звучи добре. В крайна сметка ясно е, че трябва анализ по веригата: от нивата до магазина, къде се къса пазарната логика, защо, какви икономически инструменти биха могли да се приложат за постигане на по-голяма ефективност и справедливо разпределение на печалбата. Детайлите – за целите на тези консултативни съвети , структурирането им и резултатите, ще дадат отговора: дали този подход не е просто екстравагантно хрумване. Да се създаде работна група към МЗХ, която да изработи стратегия за напояването у нас. Откровено казано, идеята само на пръв поглед е добра. Който е следил лъкатушенията на много правителства по тази тема, трудно може да е оптимист. То не бяха стратегии- колко са, изгуби им се края, включително едната – консултирана от Световната банка и прашасала в чекмеджетата, то не бяха изръсване на финансови средства и – нищо! Пак сме на стартовата линия. Като се опре пък до необходимите милиарди левове за осъществяване на модерно напояване, край! Да напомним, че точно ПП –ДБ, са партиите, които зачеркнаха милионите за напояване, залегнали в Плана за възстановяване. Поземлените отношения – пълен батак, и там ще се пробват експертите от земеделското министерство. Проба – грешка, дано не се влезе в този познат коловоз. Умерен оптимизъм засега, това съдържа кредита на доверие към новия управленски екип на земеделското министерство.
