Агрокоментар: Шията на българската гора – върху дръвника?

Само по това време на годината се сещаме за икономическите и екологични последствия. Докога?

Гората, иначе възпявана в българските песни: „Палиха я, грабиха я, секоха я, бичиха я, пасоха я, докато най-после се прозъбиха тия, голите баири, дето ги видиш“. Разбира се , че на Хайтов, на кой друг, един герой изплаква тревожната истина. Хайтов, лесничеят – писател и публицист. Жегите ни морят, водица търсим, а тя пак в гората извира. Пак в гората търсим спасение от пустите климатични промени. Иначе щракаме с телефоните – я сърничка, я птичка, я мечок, я цветенце, даже го изтръгваме за нашата си градинка. Природата, жертва на екологичната ни неграмотност.  Черната статистика и новините за горски и полски пожари у нас все още не са пламнали. Хубаво да пламне страната, тогава ще завъртим по медиите информационната кампания: Пазете горите от пожар!  Емоциите за останалите пепелища след пожар,  зловещи, който ги е виждал, и опечените живи гадинки, си имат и статистически измерения. Ужасът в горящата гора се облича в цифри: колко горски пожара има до момента, колко са били м.г., а през последните 30 години? И така: до юли т.г. – 125 пожара, загинали са 5300 дка. насаждения. 230 са били м.г., но има мегдан дори да надминем тази цифра.

Сушата, рекордна в цял свят. 90% от причинените горски пожари били поради човешка небрежност. Колко малко се иска от нас, за да променим срамната статистика! Но не, всички сме виждали: джипът спира, от него се изсипва тайфа от закръглени любители на горски партита. Пали се огън, не на определеното за това място, вади се пиячката и т.н. И после-кой откъде е. Боклуци, фасове и огнища, явно често незагасени. Глобата е от 500 до 5000 лв. Имате ли познат, който е санкциониран, изпищял на умряло, както се казва? Къде са горски стражари, къде са кметовете? Не оставяйте поне стъклени бутилки, които като лупа подпалват тревата! Децата, свидетели на горското ешмедеме, естествено, ще последват родителския  пример. Пушачите  хвърлят фасове по земята  дори на пъпа на София, пред Народния театър. В гората поне да имат милост към природата ! Това е част от превенцията, за която  отивали едва 20% от средствата за опазване на горите. И цели 80% се влагат за гасенето. А не е това силната страна на България. Трябвало да има специализиран авиационен отряд, слушаме от години. Водоизточници, също. Иначе се отчита: имаме 1700 км. лесокултурни прегради. Те пресичат пътя на огъня. Много или малко ли е това, как е в други страни? Много или малко са тези прегради с минерализовани ивици, предимно в територии с първи клас на пожарна безопасност?  Колко средства се отделят за медийни кампании? И още по-важно: за екологичното образование на децата ни? Полските пожари често преминават към горите и то в близост до населени места. И се стига до един героизъм в мирно време: доброволци, без специалните облекла, тупат с пръчки огъня, носят вода… Незаконната сеч е тежък проблем и наред с пожарите водят до обезлесяване. Обезлесяването ли води до пороищата, заливащи селища и ниви, или непочистените речни корита, започва вайкане и затихва. Виновни няма. Защо безводие мори планински селища? Защо партийните апетити към управлението на горите са толкова големи? През 1991 г Хайтов  пише: „Шията на българската гора е върху дръвника“! А днес?