Агрокоментар: Зърненият фронт-дипломация и бомби

Нов сюжет на зърнените пазари

Зърненият фронт – до сега се действаше на дипломатическо ниво. Преговорите между Русия и Украйна се водеха от посредници – ООН и Турция. От дни зърненият фронт  е обект на реалните военни действия. Два от трите черноморски терминала за износ на украинска продукция, са бомбардирани. Излизат от строя. Преди това Русия категорично заяви, че се оттегля от меморандума  за износ от страната на своя противник.  Точно по залегналите правни правила – при промяна на позицията си, всяка от двете страни е длъжна да предупреди  три месеца напред.  Предлаганата опция: да се седне на масата за преговори,  ЕС премахне бариерата пред износа на руска земеделска продукция. Дръзкото изявление на Зеленски, че износът може да продължи, ултиматума на Путин, получи ответен, красноречив отговор: разрушените зърнени терминали на Украйна! Тази ситуация  дали облагодетелства българските зърнопроизводители? Със сигурност, да. Натискът на по-евтиното украинско зърно е елиминиран. Борсите светкавично реагираха с леко повишение на изкупните цени на пшеницата.  Но дали това не е временно? Дали цената ще се вдигне още, дали да се изчака това, за да се продава? Който е на зор, естествено ще търгува. В момента, както всяка година , се прави равносметка.

Добивите са добри, но дори и леко повишената изкупна цена, трудно могат да компенсират  големите разходи. Защото цените на торовете паднаха едва след периода на използването им. Така или иначе, въпросът вече се измества на друга плоскост – пазарите. Как ще се продава зърното, на какви цени?

Проблемите с логистиката по Черно море излизат на преден план. Говорителят на Путин се озъби: всеки кораб, независимо какъв е товарът му, се счита за вражески. Погледите са отправени към нетрадиционни за България пазари. Но там е отново Путин. Който изгони мултинационалните търговци от Русия и ги замени с руски. Те пък се настаниха на пазари, желани и от други страни, включително от България.  Работи ли идеята на министър Вътев да се търси помощта на търговските ни аташета за реализиране на продукцията? Впрочем това, както твърдят зърнопроизводителите, започна да се реализира още при служебния земеделски министър. Обаче и тук засечка. Купувачи има  – логистиката става големия проблем. Растат морските застраховки за корабите, Турция е вдигнала два пъти пристанищната таксата. Пълна бъркотия и паника на зърнения пазар. Пълна непредвидимост. В този момент, може би, тази картина се променя.  Както един фермер каза, сутрин чакам борсовите цени, да видя какво е положението. Решение за сделки на зърнената продукция , няма да се вземе лесно. Още повече ще бъдат неизвестните наесен, когато се ожънат  слънчогледа и царевицата.  Компенсациите за загубите, които ЕК отпуска, не вършат работа.  Да се промени финансовата  рамка за земеделието,  в Брюксел не искат и да чуят. Войната обезкървява европейския бюджет. Ако отидем по-далеч – при евентуално украинското членство в ЕС, можем да се превърнем в нетни платци. Цивилизационният избор си има цена!