Агрокоментар: Украинският слънчоглед-стара песен на нов глас
До скоро вносът на украинска пшеница разбалансираше българския пазар
Украинският износ на слънчоглед, сухо мляко и пчелен мед, има силно негативно въздействие върху нашия пазар. Ударът върху конкурентоспособността на българските фермери е тежък. Този въпрос постави земеделския министър по време на срещата на Съвета на земеделските министри на ЕС, в присъствието на еврокомисарите на земеделието и търговията. Борбата да се сложи ред – като се стиковат интересите на засегнатите от войната страни и Украйна, вече има едногодишна история. Резултати никакви, ЕК се ослушва. Става дума за политически акт – мълчаливо приет компромис за вноса в ЕС от страна, която не изпълнява строгите и оскъпяващи продукцията стандарти на Общността. Ясно е, че няма да се регламентират официални правила, като изключение, временни, докато свърши войната. Няма правила на играта, всяка страна, всеки фермер, сами да се спасяват.
Нямало вече проблем с вноса на пшеницата и ечемика, стана ясно от изявлението на Вътев. Как така, каква тревога беше-нямало да има свободна складове база за пшеницата, нямало пазари. Как се излезе от ситуацията? Сега на дневен ред е слънчогледът. Министър Вътев очерта ситуацията: евентуално големите количества внос на слънчоглед, ще сринат цените у нас. Преработвателните мощности в Украйна са засегнати, у нас капацитетът на рафинериите не може да поеме вноса и голямата българска реколта. Радост, че ще падне цената на олиото, както се проповядва? Да не бързаме. Най-много преработвателите да увеличат печалбата си, големите търговски вериги – също. Колебливи и почти никакви опити не се прави от страна на ЕК за ред на европейските пазари. Ситуацията се заплита още повече. Излизане на Русия от зърнената сделка, бомбардиране на складове с продукция. Сухопътната логистика е отчайващо неподготвена да поеме земеделската продукция, след отрязването на черноморския износ. Срокът забраняващ вноса на зърно от Украйна изтича на 15 септември. А сега накъде? Какво ще се прави със слънчогледа? Как могат да се защитят фермерите от вноса на сухо мляко? А пчеларите, от вноса на мед? На нашия политически терен – брожения. Животновъди проплакаха пред премиера. Да не искала България удължаване на забраната за украински внос. Защото фуражите щели да поскъпнат. Хич не ги интересува дали зърното е произведено с препарати, забранени в ЕС, дали могат да се внесат болести, ефективен ли е фитосанитарния контрол? Зърнопроизводителите ни, естествено, не са съгласни с това. Полша обратното – нямало да вдигне забраната за внос на зърно, независимо от решението на ЕК и хич не й пука от разните там порицания на Брюксел. Всички искат държавни помощи, министър Вътев вече обеща на животновъдите. Със сигурност той знае, че държавна субсидия ще поискат и производителите на плодове и зеленчуци. И защо не? Без това Брюксел стана твърде благосклонен към държавните помощи, нали е война? Да, обаче това облагодетелства европейските фермери на богатите държави, с добър бюджет, не като българския, бедна пица . С какво се завърна Вътев от Съвета на Европа? С обещание. Че ще се направи анализ на пазарната заплаха за слънчогледа, сухото мляко и меда. Фермерите обаче на обещания вече не вярват. Нито пък Брюксел – на сълзи.
