Агрокоментар: Зърнената война се затяга, а отпорът?

Дългосрочното противодействие – не е ли твърде мудно

Зърнената война между Русия и Украйна, както изглежда, трайно ще присъства в общественото пространство. Всеки изстрел на една от двете страни към инфраструктурата на врага, разлюлява синусоидата на  световните борсови цени. Казаното днес за ситуацията, след часове може да не е актуално. Русия вкара в капан украинското зърно, като прекъсна основните пътища за износ от Украйна- речните и черноморските пътища. Нейните уж военни учения застрашават българските и турски търговски територии в Черно море, иначе според  международното право, неприкосновени. Украйна нападна с дронове основното руско пристанище за износ на зърно от Русия – Новоросийск. Танто за танто. Но… когато гръм удари, как ехото заглъхва на световните пазари?  На тях търгуваната  пшеница, произведена в двете воюващи страни е цели 28%  ! България попада в Черноморския зърнен регион, което означава, че цените се диктуват  именно от сегашната военна зона. Българските зърнопроизводители  попадат под външнополитическия и нашенски огън. Европейската солидарност  придоби друг облик. Някои страни, наред с Брюксел, размахват пръст- как така ще забранявате вноса на украинска пшеница. Хич не чуват за предизвикваните пазарни трусове . Нещо повече- дори не бързат да  осигурят  повече сухопътни коридори на солидарността. Защото това означава европейски пари за инвестиции. А тези пари са и парите на незасегнатите от войната. Т.е. всеки да се спасява както може.

Вътрешнополитическите реакции също са налице. Вярно, не навсякъде така остри като крайните позиции на Полша и Унгария: забраняваме вноса на украинско зърно и точка. Не ни интересуват назидателните предупреждения на Брюксел. С наближаващите местни избори, темата с украинското зърно ще влезе като основна точка  в пиара на партиите. Впрочем това отдавна е така, но някак приглушено. Ще се насъсква електората срещу богатите зърнопроизводители. От които кой знае защо се очаква да са единствените  донори за европейската солидарност. Все повече се засилва пропагандата, че те и само те ще бъдат виновни, ако цените на зърното, фуражите, слънчогледа и олиото не спаднат, след макар и безразборния внос от Украйна. Брюксел просто се провали с иначе хуманното намерение, да се облекчи износът от Украйна. Защото тази страна наистина пълни голяма част от хазната си чрез зърнените сделки. Някои от партиите –особено политически коректните с европейските мерки, ще разпалват потребителските страсти -как така, защо да няма внос, след като това ще намали цените на олио, фуражи и т.н. Заболи нос в тази наистина тежка пазарна ситуация, малко или хич не се говори за дълготрайно решение на зърнената война.  Безцеремонни нападения на Путин върху инфраструктурата на врага продължават. Непрекъснато европейските лидери , уверено и с усмивка обещават скорошно членство на Украйна в ЕС. Но не обелват дума, как ще се противодейства на  неизбежния натиск върху бюджета на Общността, особено земеделския , който се сви наполовина през последните години. И така. Неотложни мерки за сухопътна инфраструктура. Дългосрочни мерки,  заради приема на Украйна в ЕС. Това е дневният ред.