Агрокоментар: Консултативни съвети – поредицата започна

Поредицата от т.н. “продуктови“ консултативни съвети започна

Консултативни съвети , „продуктови“, сформирани на принципа „От фермата до трапезата“ – обещаната поредица започна. Принципът се вписва в концепцията на новия политически кабинет на земеделското министерство – всички браншови политики да се изготвят в диалог с участниците в една агрохранителна верига. Много от участниците в проведените вече срещи, изразиха задоволството си от този нов подход. Какво по-хубаво от това, на една маса да седнат всички – от производителите на земеделска продукция, до преработвателите. Този факт обаче не изчиства с магическа пръчка нормалните пазарни противоречия по веригата. Млекопроизводителите и преработвателите от край време са във война. Търкания има между овощари ,зеленчукопроизводители и консервни предприятия, например. Да не говорим за вечните , нарочени като „алчни“ големи търговски вериги. След Консултативния съвет за сектор “Плодове и зеленчуци“ се разпространи отворено писмо-недоволство, с въпроса: по какви критерии са определени участниците ? Защо имало представители и на организации на производители, които били юридически лица. Въпросът е основателен . Породен е от пропуск, вероятно, в издадената министерска заповед  с критериите за участие в Консултативните съвети. Иначе, интересно, защо браншовиците толкова се плашат от организациите на производители, вместо да следват примера им. Но заповедта си е заповед, тя трябва да се изпълнява. Този конфликт нямаше да изплува, ако критериите за участие в Консултативните съвети, не бяха обсъждани и съгласувани  предварително. Трудно могат да се приемат аргументи за останалите под черта новосформирани аграрни камари. БАК с основание недоволства.  

Тази ситуация отново постави на дневен ред необходимостта от Закон за браншовите организации.  Иначе каквито и критерии за участие в консултативните съвети да се предвидят, недоволство винаги ще има. Ще има съмнения за лобизъм и приятелски предпочитания към едни или други браншовици, към едни или други организации на производители.  На първо четене, какви са поставените проблеми в тези първи срещи? Да се извади пожарогасителния кран, общо взето. Ситуацията е такава, това просто се налага. Например, за светкавичното изплащане на втората част от т.н. украински помощи. Животновъдите настояват-нищо ново, за де минимис. Отпускането на такава държавна помощ изисква редица административни процедури, съгласуване с финансовото министерство и Брюксел. Изумителни са някои искания, които говорят за живата пъпна връв с архаичната днес планова икономика. Минимална изкупна цена на млякото е абсурд в пазарни условия. Искането на евтини фуражи, по-евтино зърно –също. Зърнопроизводителите не са благотворително дружество. Анализите на цените по веригата също са формалност, ако не се преследват картелни споразумения. Трудно доказуеми, както се знае. Тревожно е, че в тези консултативни съвети никой не бръква в раната- промени  в политиките, в пазарните нагласи на фермерите и уменията им да прилагат ефективни технологии чрез европейските субсидии. Стоте дни на правителството не са изтекли. Затова очакванията за конкретни решения от администрацията остават.