Агрокоментар: Агробизнесът – отговорът на новата политическа реалност
Агрополитиките на кабинета в МЗХ – революция, или по-сериозно навлизане на агробизнеса в пазарни релси?
Тежка е министерската корона на Кирил Вътев. Не че на неговите предшественици беше лека, особено на еднодневките – ту служебни, ту редовни. Но на един визионер, който не ожида за временни почести, му е ясно: трябва да седи далеч от популистките лозунги! Политическата картина в Европа е мрачна, а в земеделието, дори най-добрите в него, тънат в непредвидимост. Икономическите показатели дават тревожен отзвук. Вътев веднъж заяви: никога не съм търсил лесните пътища. И като бизнесмен и като известен спортист. Сега е на тежкия терен на земеделието. Дали обаче предлаганите от него политики са революционни? Плашещо е такова определение. По-скоро, като цяло, струва ми се, той цели по-сериозният икономически подход в аграрната политика. Консултативните съвети и анализа по агрохранителната верига да стъпват на анализи, които дават отговор: как да се стимулира производството, в кое точно звено по веригата, за да се постигне конкурентоспособност. Не вярвам, обаче, че от Консултативните съвети се очаква стиснати ръце между производители и преработватели, и че така ще се избегне трудното политическо решение. Субсидаджийството има смъртната присъда – и на европейско ниво. Парите за земеделие като част от бюджета на ЕС, се свиват драматично в последните години.
Какво говори това? ОСП влиза все повече в пазарните релси. Фермери и преработватели трябва да приемат диагнозата. Временни решения за украинския внос, усилията на земеделското министерство продължават, но истината е тежка и горчива. Крайно време е да се подготвим за близкото бъдеще. Украйна ще влезе в ЕС, със своето развито и голямо земеделие. Маржовете ще се свият, земеделието, за съжаление, ще се окрупнява, в отговор на тежките пазари, субсидиите ще намаляват. Затова призивът на Вътев – по-малко плач за подпомагане, повече предложения за успешни и ефективни модели, крие логиката на близкото бъдеще, харесвано или не. Дали поредните промени на НСП ще се впишат в заявката за увеличаване на българските продукти? Ако това не стане, остава познатият лозунг- повече българска храна на родната трапеза. Визионерският подход в земеделието е повече от наложителен в момента. Този подход обаче, е политически неизгоден. Но дава шанс на този кабинет в земеделското министерство да остави експертни следи. Елементарен пример: подпомагането за дадена култура е по-голямо от себестойността. Наводнил се пазарът с лук, да речем. Ами не е луд, който яде баницата. Трябва да се влагат субсидии в производството, с търсене на краен резултат, добавена стойност. Да, такива са амбициите в сегашните агрополитики. Остава малкият проблем- осъществяването им в практиката. Напояването също, за кой ли път, се обявява за приоритет. Да помпаш със субсидии зеленчукопроизводството, без да има поливна вода, е като да биеш камшика на кон с букаи. Въпрос: как ще се компенсира престъпното, бих казала, зачеркване на парите за напояване от Плана за възстановяване? Ако агрополитиките не зададат параметрите на ефективно земеделие, а фермерите не станат пазарни субекти, както се казва, нищо добро не ни чака.
