Кои от заложените цели са изчерпани или компрометирани

Всенароден празник в Швейцария – украсени крави, музика, изпращат се напролет животните към алпийските пасища. Първо пашуват на най-ниските, постепенно се вдигат до най-високите, после по обратния път. Посрещат стадата отново с веселие. Дълголетна традиция , оцеляла и до днес. Даже се чува, че този ритуал може да влезе в списъка на съхранените културни ценности на ЮНЕСКО. Примерът е в недоумяващо противоречие с борбата на „зелените“ против подмярката „Пасторализъм“, част от Мярка 10 на ПРСР- „ Агроекология и климат“. Огънят се раздуха още м.г. , а сега лумва в остри дебати. Стигна се до предложението на движение „Зелени закони“: субсидиите за „Пасторализъм“ да се прекратят. Изиграли си били ролята- овце, крави и коне, да поддържат високопланинските пасища, като се опасват вредните видове растения, които наистина ги бяха превзели. Двата програмни периода давали тревожни сигнали за нарушени местообитания. Малко комичен пример: еколозите твърдят, че дивите кози били прогонени от кравите. Фермерите твърдят, нищо подобно, даже обратното: нападнатите диви кози слизат при стадата крави, в търсене на защита. Защото, знайно е, кравите си имат чалъм: обграждат врага, с рогата срещу него, и често са победители. Не става особено ясно как така селскостопанските животни унищожават редки и ценни растения, като ги изпасват. Опонентите: тези растения са едногодишни, даже погълнати от животните, семенцата се разпръсквали чрез изпражненията им. Логично звучи фактът, че реките и езерата в трите природни паркове – Рила, Пирин и Централен Балкан, се замърсяват от животинския тор. За съдбата на лалугерите ще говорим друг път, не че подценяваме въпроса.  Да вдигнем топката към институциите, които коват законите у нас. В случая МОСВ и Министерството на земеделието. Зад МОСВ е отборът на „зелените“, зад аграрното ведомство- животновъдите. Нагазваме в пълна боза. МОСВ всяка година прави карта на разрешените пасища, фермерите целуват ръка и толкоз. Еколозите не щат и да чуват за крави на високопланинските пасища. Само овце, само на определени места. Да не си кривим душата. Животните не са особено склонни да спазват очертаните пасища и често се превръщат в нарушители. Рейнджърите пък са малко, едва ли могат да ги озаптяват и вкарват в правия път. Другите основания – често площите за Пасторализъм се препокривали с тези на Натура 2000.Твърдение твърде странно, тъй като двойното субсидиране се санкционира.

Да се фокусираме върху законите и европейските регламенти. Наистина Мярката Пасторализъм, както впрочем и НСП нямали екологична оценка на въздействието. Защо, трудно обяснимо е. И въобще как този стратегически план беше одобрен от ЕК ? Сега „зелените“ – къде бяха до сега, искат промени в условията за пашуване на животни по високите планински пасища. Нови карти с местности, вероятно забрана за крави и разрешение само за овце. Много животновъди кандидатствали по тази мярка единствено заради наистина големите субсидии. Имало и такива, чиито животни не са помирисвали планината. Сигурно, нищо чудно! Въпросът е защо, наистина защо сега се появи този скандал. И редно ли е, заради някои нарушители, да се забрани пашуването на животните и на изрядни фермери. Някои с био стада, и без никакъв друг вариант за пасища. Те, както твърдят, са съгласни да се спрат субсидиите по Пасторализъм, но да не се отнема правото им да ползват пасищата в Рила, Пирин и Централен Балкан. От друга страна дали еколозите не прекаляват с техните въжделения за чиста природа? Каквито примери се нароиха не само в България. Какъв диалог се води между МОСВ и МЗХ, задават ли се решения, най-после? В тези междуособици се руши и авторитетът на неправителствените екологични организации. Дали пък те не искат да освободят законова територия за европейски проекти – например за опазване на лалугерите или дивите кози. А парите са сериозни. Стигаме ли до максимата – за каквото и да се говори, в крайна сметка става дума за пари? Преди години един възрастен селянин посочи Балкана и рече: там горе, едно време чернееше от стока! Но сега са модерни времена, зелени, европейски!