Агрокоментар: Дебат или „разделяй и владей“?
Дебатът като предпоставка за успешната кауза
Да води дебат – това е може би абсолютно задължителното умение за всеки висш или редови чиновник. Да, често зад дебата се крие надменност и лицемерие- сега да мине пушилката, пък после ще му мислим. Ако може-да прехвърлим горещия картоф на следващото правителство, най-добре. Примери много. Дори шедьоври, превърнали се във вечни крилати фрази. Орешарски към Даниел Вълчев, изпускайки, че микрофоните са включени: да разтуряме седянката. Седянката са протестиращите учители. Заседанието на ПП –ДБ, таен запис – как да манипулират опонентите си, изказано на втрещяващ политически жаргон, може би. Феодални старци, нарече Симеон Дянков професорите от БАН. После Местан се обърка в НС и феодалните старци, бяха прекръстени на синодални. Уважаеми и неуважаеми народни представители, обърна се наскоро Денков към колегите си. Още не бяхме забравили за фермерите-терористи. Искате война, имате я, каза Радев на ГЕРБ, отдавна. Миротворецът по конституция, президентът. Ами какво насъскване падна от страна на управляващите политици по време на голямата земеделска стачка. Подеха една стара песен на нов глас: зърнопроизводителите, „зърнари“ такива, богати, а хората бедни. Защо са бедни, господа? Какви закони са нарушили зърнопроизводителите? Никакви, но пък еквилибристиката с цифри върши работа пред една неграмотна по темата аудитория. И пред българина, за който Елин Пелин казва, че ако у нас се роди гений, той ще бъде геният на завистта. Разделяй и владей! Защо, защо? Защо трябва производителите на плодове, зеленчуци и животновъдите да ненавиждат зърнопроизводителите? Има защо: за да се покрият управленските нескопосани политики, лобирането.
Едно говориш, например преди изборите за малките и средни производители, точно обратното залагаш в НСП за този програмен период. Хвърляш един кош пари за нивите на ловните дружества, вместо да ги насочиш към инвестиционни мерки. Примери много. Да не говорим за държавните помощи. Един зам. министър, в личен разговор, сподели: какви държавни пари се насочват към дадени производители, близки до управляващите. Дебат – да, има! Често формален. Ден-два преди да се състои, се изпращат темите за обсъждане – хем са дебело тесте, хем няма време да ги изчетеш. После следва оправданието: това е политическо решение. Ама политическото решение, трябва ли да опровергава икономическата логика? Или се губи електорат? Особено чувствителна е реакцията на аграрното ведомство, когато се попита публично-защо месеци наред не е отговорило на официално „входирани“ писма? Не сме наивници, знаем, че в коридорите на властта текат истинските, различните дебати от тези в обществото. Но процеди ли се информация, трябва да се носи отговорност. Завера голяма пада, когато се вземат дори изключително важни, съдбовни решения. Добре, следва стачка, голяма работа. Обаче битки се губят, заради нереалистично генералски заповеди, взети тайно. В боевете участниците са врагове, а не съмишленици на генералите. Нали така?
