Агрокоментар: Мъдрите мъдруват, лудите лудуват

Виртуалните животни – начин за кражба на европейски субсидии

Докато мъдрият се намъдрува, лудият се налудува. Такава стана работата с виртуалните животни. Нямаш животни, но субсидии бол – на глава добитък, и особено добри пари за пасищата, които стопанисваш. За изхранване на виртуалните ти животни.  Идва ново правителство и от земеделското министерство започват да сипят закани-как тези мошеници щели да ги изловят, глобят. И как парите де факто откраднати, да отидат при баламите – т.е. изрядните,  които си плащат данъците, опъват яко във фермите, че работници няма. И представете си в оборите им има истински крави и овце, не въображаеми. Схемите на хитреците – т.е. престъпниците, са пределно ясни, отработени. Само да искаш да ги хванеш. Дори журналистите станаха спец и могат да помагат. С две –три такива теми, те  могат да си изкарват хляба дълги годни. Така кампанийно се подема една акция „отгоре”, пригласят по-долните административни нива. Сега сме пак в акция. В края на м.г. приключи една мини проверка. Само в една област липсвали около 200 крави – впрочем, били виртуални, по документи ги има, в оборите ги няма. Европейските субсидии и държавни помощи са обаче, в кесията на уж-фермерите.  Но пък авторитетът на виртуалните се пази- никой не казва имена, колко животни са липсвали, каква е сумата на изплатените финансови помощи. Какви наказания  ги очакват.  През февруари играта на стражари и апаши продължава. Нещастниците – изрядните, зорко оглеждат някое животно дали не си е изтърсило ушната марка, сън не ги хващало. Тюхкат се, че агнилната кампания започна, студ, кал, стрес за дойните животни при проверките,  секвало им млякото. Но пък – дали вярват в поредната надежда? Че най-сетне субсидиевъдите ще бъдат изкарани от играта. Онази смешна игричка с разкарване на крави от един в друг обори  и подмяна на ушните марки, вече не била на мода. Префинена е другата схемата  – очертаваш пасища за субсидии, при единственото европейско изискване – да ги поддържаш в добро земеделско и екологично състояние. Измишльотина някаква.

Обаче- привилегия за партийни другари, местни велможи и т.н. Не са за пипане тези нашисти, както Р. Ралин ги нарича! Другите – с реалния добитък, дето можеш да го видиш с очите си и пипнеш ръката си, се бият за пасища и ливади. Така ще бъде, докато не се промени Законът за пасищата – с предимство при раздаване на общински пасища, да се ползват реалните, животновъди, с реалните животни. Колкото до схемите с „виртуалните“ животни, в тях има доста действащи лица- дори ветеринари, които трябва да ти издадат тапия, че ги има. До сега не се е чуло да е спипан някой. Нашенските ушни марки падали лесно- ами да ги преправят. Трудно се регистрирали животните, три документа трябвали, електронни паспорти се чакали  и т.н. да не говорим за отдавна предлаганите чипове в търбуха на животните…С трепет се очакват резултатите от февруарските проверки. Акцията „виртуални животни“  да стане част от трайно решение против субсидиевъдството, най-накрая!