Агрокоментар: Визионери – да ги следваме
Визионери – все по-често днес се говори за тяхната роля в земеделието
Напоследък все по-често се говори за бизнесмени и политици – визионери. Те са хора, които обичат неизследваните територии, готови са да платят цената на своето пътешествие в бъдещето. Да не стигаме до Стив Джобс, който бива определян тъкмо като визионер. Кризата в европейското земеделие ли налага да се вслушаме в гласовете на тези хора с нюх за неизбежното предстоящо, с характер да преследват идеите си, често определяни като мечтатели? Като се започне от върха на пирамидата – европейската земеделска политика. Ще ти извадят очите някои факти: че песента на ОСП в този си вид, е изпята. Тя е изиграла историческата си роля – да нахрани опустошената от войни Европа. Прекалено социална, умъртвяваща пазарните рецептори на фермери и преработватели. Кривна твърде рязко към позеленяване и очаквания за т.н. обществени блага от земеделието. И отново извън мисълта за пазарните успехи. Без да се държи сметка – защо американското селско стопанство е по-конкурентоспособно от европейското. Приземяването ще бъде излекуване от геополитическата обстановка. Тежко на европейските лидери, които щат – не щат, трябва да влязат в ролята на визионери. Няма как да не сложат агробизнеса в пазарни релси. Кесията на ЕС става твърде малка, за да се субсидира и Украйна по вече познатия начин. Птицевъдството и свиневъдството не попадат в полезрението на подпомаганите – те не били част от животновъдството, а били промишлени предприятия. Защото вече преобладавали едрите стопанства. В същото време световната тенденция, харесвана или не, ще ти извади очите: неизбежно уедряване на земеделието – като се започне от зърнопроизводството и се стигне до говедовъдството.
Нека по-скоро се помисли за икономически стимул, пазарен, как да оцеляват в тази конюнктура средните фермери. Разните социални димки не вършат работа, даже са вредни. Нашенски експерти и политици вече открито предупреждават за новия, в глобален мащаб модел на конкурентоспособно селско стопанство. Лошото е, същите тези, като седнат в министерските кресла, стават добре дресирани от партията си ръководители. Какви тук някакви визионерщини? Те носят черни точки. Появява се съпротивата на фермерите, които иначе искат реформи, но цената друг да я плати. И така се хлътва в популисткото блато – потъваш, дават ти шнорхел – субсидии, подаваш си носа, после пак потъваш…Няма как да не стигнем до трагичното състояние на поливното ни земеделие. Добиви на царевица – три, пет пъти по-ниски от напояваната. Овошки и плодове сме нямали. Учените още не предлагат сортове, неизискващи вода. Разхищение на вода по каналната мрежа – до 70% . Иначе е престижно да закачиш зелена значка на ревера си. Визионери ли бяха политиците, които дръпнаха черта върху онези близо 900 млн.лв. в плана за възстановяване, предвидени за напояване. Не, те грубо отстояваха други интереси. Особено актуална е фразата, изречена от стратега на президентската кампания на Клинтън: „Икономиката, глупако?“
