Агрокоментар: Вносът от Украйна – тлеещ конфликт
Докога агробизнесът ще чака от ЕК дългосрочни решения – как да се защитят европейските земеделски продукти от украинския внос?
Съвсем скоро, на 24 февруари ще се навършат две години от войната в Украйна. Краят все още не се вижда. Тя нанася сериозен удар върху европейската икономика, без това все още боледуваща след ковид пандемията. Мерките, които ЕС предприе в тежката битка със смъртоносния вирус, бяха твърде хаотични. Обяснимо – учени и политици бяха изправени срещу драматична непредвидимост – нов, напълно непознат вирус, без протокол за лечение, с използването на лекарства, с неизвестен резултат. Дългосрочни мерки на европейско равнище, все още се очакват. При това неизвестните в тази ситуация ,са далеч по-малко от тези в Ковид пандемията. От политическото решение – безмитен внос на селскостопанска продукция в Общността, пазарите се деформираха. Най-потърпевши се оказаха страните, в близост до военните действия, включително и България. Коридорите на солидарността не можаха да изпълнят целта – транзитен път на земеделски стоки, на път за бедстващите африкански и азиатски държави. Този провал не може да се оправдае, освен ако не се допуска умишлено. Анализаторите даваха песимистични прогнози за края на войната. Хаосът продължава. В България е твърде възможно, и то в скоро време, да осъмнем с нови фермерски протести. Едно от исканията – т.н. украинска помощ за компенсиране на щетите от войната, да се изплаща и т.г. Но средства в държавния бюджет не са предвидени. Европейският Регламентът предвижда помощи да се дават до 6 юни. Защо? Ясно е, че до тогава войната няма да приключи. И че нанесените щети ще тегнат още дълго над разцентрованите пазари. След обявената протестна готовност от българските фермери, правителството се раздвижи, но по твърде странен начин. ДФЗ ще гласувал определена сума за украинска помощ, из тия дни. Но…забележете, ако се осигурят пари. Откъде? Ясно не от хазната, защото там това не е предвидено. Земеделският министър уверява, че да, средства ще има. Колко обаче? Защото само от януари да 6 юни – поне засега, ЕК е разрешила тези помощи. Логично е сумата да бъде под исканите 450 млн., каквато беше за цялата изминала година. От Брюксел мълчат какво става след 6 юни? Литва, заедно с Латвия и Естония, поемат свой път за оцеляване от украинския внос. Настояват – интересно, за пълна забрана на внос от Русия и Молдова. Като добавят, че руснаците водят война със спечелените пари, и че голяма част от зърното е плячкосано от Украйна.
Другите балтийски държави ще ги подкрепят. Поляците и особено унгарците, не се церемонят. Орбан не слуша решенията на фон дер Лайен, защитава си фермерите. Интересен е случаят с Полша. Там фермерите имат лоби – еврокомисарят по земеделие, Войчеховски, е поляк. Без да му мигне окото, че е част от ЕК, заявява, че на европейско ниво трябва се преосмисли концепцията за безмитния внос от Украйна. 100 000 трактора дефилират пред Бранденбургската врата-едно от исканията – разрешение на този проблем. Да не говорим за закъснелия дебат – забравяме ли социалната ОСП след влизането на Украйна в ЕС? Дългосрочни мерки се очакват. Но едва ли. Предстоят избори за нов Европарламент. Да се разбутва гнездото на осите – настръхналите европейски земеделци? Забравете!
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ