Агрокоментар: Европейските фермери – защо протестират
Фермерски протести в ЕС – чуват ли се техните искания?
Протести на фермери и то сериозни, заливат страните от ЕС. Да стигнат 1000 трактора до Бранденбургската врата, като „стрелят“ с тор по институции, и го разсипват по булевардите, е внушителна картина. Възмутени са, че данъчните облекчения за използвания от тях дизела, отпадат. Българските протести, в сравнение с това, са протести на благородници. Към германските земеделци се присъединиха полските им колеги. В знак на солидарност. Те пък страдат най-вече от украинския внос. Двете страни може да имат различни болежки, но лозунгите им обобщават: омръзна ни националните и европейските институции ,да не чуват нашите проблеми. При това в много страни-членки метеорологичните бедствия стовариха тежък удар върху доходите на земеделците- наводнения, суша. ЕК си прави оглушки за деформациите на пазарите, следствие на украинския внос, вече две години! Вишеградската четворка, обединена за слагане на ред в търговията на европейско ниво, мине-немине и застава на колене пред ЕК. Да се регламентират помощи за нанесените щети. За Гърците да не говорим. Те, свикнали сме, блокират общата ни европейска граница, а пък ние да му мислим. Общият лайтмотив неизменно присъства в европейските фермерски протести: очевидно трудно изпълнимите „зелени“ амбиции, залегнали в политиките за години напред, далеч след края на този програмен период-2027 г. Екологичният ентусиазъм не беше приземен дори от факта, че „позеленяването“ беше замислено преди войната в Украйна. Т.е. силно завишени себестойности, заради конфликта – горива , торове и препарати удариха фантастично високи тавани. И като перце – все по-тежки екологични изисквания, за да се получат европейските субсидии. Интересно наистина, брюкселските чиновници какво мислят за цифрите в Евростат, които са истински барометър за европейското земеделие. Цифрите са лишени от емоция. Управлението на риска – с различните си инструменти, засега отлежава единствено като концепция в нашия НСП за ОСП. Дори не сме чули анализите на учените – икономисти – кои точно рискове трябва да се компенсират в българското земеделие, как? Ще го има ли, например, Взаимоспомагателният фонд, за да се обезщетяват фермерите след бедствия. И то не само при 100% загуби на продукция. А пазарните трусове, които вече ни люлеят, как ще се неутрализират, поне в поносими за доходите граници? На какви рискове са подложени различните сектори, различните по големина стопанства и т.н. има си методология. Вече се пише „дизайнът“ на ОСП след 2027 г. Преведено на разбираем език, това означава – какви политики да очаква агробизнесът през следващите години. Такава откъслечна информация достига до нас от Брюксел. Два дебата на европейско ниво драматично закъсняват. Първият – за търговските взаимоотношения с Украйна до края на войната и след влизането на страната в ЕС. И другият – за коренно различната ОСП през следващия програмен период. По-пазарно, и по-малко социално ориентирана.
