Агрокоментар: Не щеш ли, протестиращите се скараха!
Ще дойде ли време, когато в един поне фермерски протест няма да има раздор?
Не щеш ли, протестиращите фермери се изпокараха. Да има изненадани? Вече си имаме две земеделски камари. След ритане по кокалчетата, и други такива хватки, те се регистрираха. От една страна се породи надежда – България стана член на авторитетната европейска фермерска организация Копа и Коджека. Без да си свери часовника с нея, никоя европейска институция, не прави дори крачка. Обаче: българската гениална черта- да се групира и прегрупира, всеки срещу всеки даже да застава, не може да се изкорени с магическа пръчка. Едната камара е на път да подпише нов Меморандум, другата – остава на барикадите. Едните не искат оставката на земеделския министър, така имало гаранция, че поетите ангажименти от земеделското министерство ще се изпълнят. Един вид – Кирил Вътев в ролята на заложник. В исканията на другите – Незабавна оставка, веднага! Дали можеха все пак двете групи да седнат на рицарската маса и да излязат с общи искания към Правителството? Би било далеч по-авторитетно. Вместо някои да „замразяват“ членството си в БАК? В Устава дали се споменава за този фризер? Можеха ли двете камари – БАхК и БАК, да изчистят в диалог различията си? Кой знае! Възниква сериозният въпрос: на два гласа ли ще пеят тези две камари, когато ще защитават българския интерес в рамките на ЕС? Ще бъде някакъв феномен, нашенски! Да погледнем двете декларации, излъчени от двете протестиращи групи. Украинската помощ да се насочи към малките и средни зърнопроизводители – абсолютно възможен компромис, логичен, нали? Да проработи законодателната инициатива на земеделското министерство, до сега спяща дълбоко. Несъгласни? Едва ли има.
Искащите оставката на Вътев подчертават: нескопосани промени в НСП, водещи до изтощителни административни тежести, чести промени на наредби „в крачка“… Че НСП беше чеиз за Вътев от предшествениците му, никой не споменава. Кой ще отрече това, кой няма да поиска предвидимост в агробизнеса, или експертен подход в промените на плана, определящ насоките на земеделските политики на страната ни за следващите 4 години? Обещано било виновниците за грешките да бъдат уволнени. Всъщност, защо не са? Една каша, гореща каша, която клокочи – това в момента е българското селско стопанство. Кой я забърка? Главно финансовият министър. Защо не бяха заложени средства в ДБ, за да се осигури т.н. Украинска помощ, само той си знае. Едва ли е очаквал, че скоро, съвсем скоро ще бъдем събудени с новината: войната в Украйна свърши! Искащите оставката на министъра са му сърдити най-вече за това, че не успял да измисли схема, по която най-големите животновъди, вече надхвърлили тавана в разрешените субсидии, да вземат още. Задача с повишена трудност, от Брюксел казват – не търсете решение, няма такова! Таван за помощта и никой стотинка не може да вземе над него! Не се опитвам да бъда медиатор между двете земеделски камари. Но те просто са обречени на диалог и консенсус. Иначе в Брюкселските институции ще бъдат „онези, тъмните балкански субекти“!
