Агрокоментар: Трудовият пазар – тежък, реакциите закъсняват
Световният трудов пазар става все по-напрегнат от липсата на работна ръка в земеделието
Пазарът на труда става все по-напрегнат. В световен мащаб. Но у нас проблемът е особено сериозен. България е на пето място в света по липса на работна ръка, според проучване на „Менпауър България“, компания за подбор на човешки ресурси . Резултатът не е изненадващ. Върху този факт се фокусират все повече анализи на професионални сдружения, научни институции, профсъюзи и неправителствени организации. Всеки един от нас е запознат с картината, представяна от медиите. През пролетта, наред с изборът на царица на розата, снимана от хиляди чужденци, празникът се помрачава от тревогата за липсата на берачи. 5000 тона роза Дамасцена е увехнала на полето през м.г. Сега, по черешово време, пак за коя ли поред година, собствениците на градини търсят изход, докато нетрайният плод остава по дърветата. Заговори се за инициативата „Набери си сам“-т.е. цели семейства влизат в градините, за да си наберат череши. Примери за липсваща работна ръка много, не само в земеделието и животновъдството. Бизнесът явно не може да се справи. Демографска криза? Това ли е причината за липсата на работна ръка? И тя, но оказва се, факторите са прекалено много. В тези симптоми на трудовия пазар не само у нас, трябва да се открият икономическите причини. Твърде сложни са анализите, действащите фактори са много . Защо нашите берачи се отправят към други европейски страни? Ясно-примамливо е по-високото заплащане. По-конкурентоспособното земеделие там, генерира по-добра печалба, съответно има възможност за по-добра цена на труда. А защо е по-конкурентоспособно? Анализите сочат: икономика отворена към иновации, нови технологии. Какви ли не машини, роботи, внедряване на прецизно земеделие с данни от космоса… чудеса, които за съжаление пораждат друг феномен – липса на квалифицирана работна ръка. Дисбалансът на трудовия пазар е динамичен, отговорът трябва да е гъвкав. Стига се до реформите в образованието, оказва се, у нас, доста закостеняло. Осъществената връзката на бизнеса и образованието, трябва да е грижа и на държавата. Структурните промени в иновации и технологии, точно научните звена трябва да анализират и да съдействат за един адекватен продукт – специалисти, за пазара на труда. Съвременните трактори, комбайни, роботи и т.н. изискват знания, а получени ли са те в специализираните учебни заведения? Разбира се, работодателите нямат избор –инвестират, в квалификацията на своите работници. Нали една машина струва цяло състояние? Пазарът на труда – като всеки друг, се отваря към света. Внос на работници. Африканци, пакистанци, виетнамци, киргизстанци, таджикистанци, вече са част от работната ръка на страната ни. Както е и в други европейски страни. Обаче: там държавата си върши работата. Облекчава визовия режим, нещо което мъчително се променя у нас. Законодателството изисква промени, които тромаво се влачат. Конкуренцията на световния трудов пазар става жестока. А трудовият пазар фокусира всички добри и лоши политики в икономиката. Без съответните работници няма чужди инвестиции, няма разрастване и модернизиране на предприятията. Дори има затваряне на фирми. Да се тепа след спринтьорите към трудовия пазар, е пагубно.
