Агрокоментар: Градушките – концепция за предпазване
Не е ли време за изготвяне на дългосрочна държавна концепция за ефективно предпазване?
Градушките тази година са особено активни. Свикнахме тв новините да започват с репортажи – ръце в крупен план, показващи големината на ледените парчета. Следва оплакване на земеделците от унищожената реколта, за икономическите загуби. Сюжетът продължава – политиците се втурват в пострадалите селища, да окажат съчувствие. И да обещаят държавните помощи в най-кратки срокове. За съжаление, дори в тези периоди рядко се говори, че България няма стратегически план за противоградова защита. А трябва да има. Наложително е. Климатичните промени казват тежката си дума- времето за лутане и взети на парче мерки, изтича. Дали да се използва самолетен способ или ракетен, за разбиване на градносните облаци? Да, това е важно. Но вече се оказва, че науката дава и други решения. Експериментални наистина, обаче дават обнадеждаващи резултати. Изваляване на облаците, преди да започне падането на ледените парчета. Става на два етапа. През летния сезон и през есенно-зимния. Едно е през лятото да пада дъжд, съвсем друго- пагубната за посевите градушка. Голям интерес буди изваляването през есенно- зимния сезон. Хитро! Малките капчици в облаците се изваляват, за да попълнят оскъдните напоследък водни ресурси. Които ще стават още по-оскъдни, поради климатичните промени. Това все още е на експериментален стадий – в съседна Румъния? Защо не в България? Като имаме сериозния капацитет от учени? Въобще губим темпото в търсене на нови технологии за ефективно предпазване от градушките. А икономическите загуби са големи. Растениевъди и овощари губят реколтата си. Някои „късметлии“ дори в две поредни години. Държавата ги обезщетява, но само при 100% загуба от насажденията. Което е рядкост. А увредените плодове не стават за нищо, освен за преработка. Или просто изгниват, тъй като не си заслужава разходът за скъпата работна ръка. Какво плаща държавата? В тежки градобитни години -по 30-40 млн лева обезщетения на фермерите. Това пък означава – пари от джоба на всички нас, данъкоплатците. Предстои изграждането на още 24 противоградови площадки – но не нови, а като разширение на сега действащите. За да се разшири обхватът на защитените площи. Едната ще струва около 50 хил. лева. т.е. държавата трябва да се бръкне с 10-12 млн. лева, Малка сума, и далеч по-малка от сумата за обезщетения на пострадалите площи – към 40 млн. лв. годишно. Какво пречи? Преди всичко нестабилната политическа ситуация. Кой министър ще тръгне да прави нова дългосрочна концепция за предпазване от градушките . Всеки, седнал в трона за няколко месеца, гледа да трупа лесни червени точки за поредните избори, които са задават. Но пък фермерите , чрез своите асоциации, трябва да са остена. Ще кажете, защо фермерите избягват или направо казано, не се застраховат ? Цяла тема, много тежка. Фермерите упрекват застрахователите, застрахователите фермерите-че нямали култура на застраховане. Истината е – не дай Боже да имаш работа със застрахователно дружество. Защо Изпълнителната агенция за борба с градушките не се застрахова?- това е добра идея. Със сигурност има сериозни причини.
Фермерите действат на принципа на вълка-дебел му бил врата, защото сам си вършел работата. Започнаха да купуват оръдия за разбиване на градоносните облаци. В собствените си стопанства. Покриват насажденията с противоградни мрежи. В очакване на дългосрочна държавна концепция с градушките.
