Агрокоментар: Напояването – надежда всяка оставете
Коментар на Валентина Спасова
Българският земеделец, той ли е душманинът на околната среда? Той ли е варваринът на 21 век, който иска да затрие животинския и растителен свят по гори, поля и планини? Да изсмуче водните ни ресурси, защото капризничи, като иска напояване? Така излиза. Според кого ? Да разсъждаваме. Започна обществено обсъждане на отворената Мярка 4.1. Имаше надежда, че поне частично ще реши малко от проблемите на поливното земеделие. Порязаха ни от Брюксел. Заради опасения от екологични негативи. Да, да се отпускали субсидии по проекти. Но само за онези, които предвиждат ремонт на съществуващи вече поливни съоръжения, а не за нови, за да се увеличат напояваните площи. Обществено обсъждане тече, до 16 юли. Процедурата е такава, задължителна. Обаче реално погледнато, българският фермер – да целува ръка на еколозите, колкото – толкова! И това е кяр! Най-вече на българските природозащитници. Защото те захранват с анализи европейските си колеги. Интересно-кой кой е в административната схема в направеното предложение от земеделското министерство за субсидиране на напояването по Мярка 4.1 и не само. Изготвя се експертно, забележете, предложение от аграрното ведомство до ЕК. Но излезе, че това предложение, не е обвързано с последствията за водните ресурси на страната. Кой реши това? В Брюксел! Основателно ли е подозрението, че българските природозащитници са прилежни информатори? И ако са, имат ли интерес извън тяхната зелена религия, в някои случаи? Нормално е да съществува напрежение и професионален спор между двете ведомства – земеделското министерство и министерството на околната среда. Дали обаче политиците и изпълнителната власт не могат да бъдат арбитър, който търси и отсъжда какъв е балансът: икономика- позеленяване? Тук не става дума да се изземват законни функции на когото и да е. Но… и политическите решения за напояването у нас е обратно на икономическата логика. Няма да се забрави никога, как едно служебно правителство зачеркна близо 828 млн.лв от Плана за възстановяване, предвидени за поливно земеделие, от предишното правителство. Официалният аргумент беше смехотворен. Щели да се откраднат голяма част от предвидените средства. Че тогава да врътнем кранчето на европейските субсидии, защото тази потенциална опасност важи за всички програми и мерки! В това печално решение не еколозите, а други, финансови интереси, взеха превес. И така- щели да се ощетят водните ни ресурси ако по М4.1 беше разрешено да се инвестира в нови поливни съоръжения. А каква част в същото време се губи по трасето, пренасящо водите у нас? Заради течове по преносната мрежа? Ерозирала, неремонтирана години наред? Средно за страната-70-75%. Не е за вярване, нали? И то когато вече избухват „водни войни“ по света! Естествено, че при това положение водните ни ресурси са застрашени. Сега ни облъчват със страховита информация от МОСВ- как язовири, използвани дори за питейни нужди били наполовина празни. Как ще трябва да се ограничи водоподаването за поливното земеделие от някои язовири. Добре е, че главите на политиците ни са “зелени“, но все пак трябва да узреят. Вместо папагалски политически клишета за климатичните промени, да набележат дългосрочна стратегия за поливно земеделие. И да я следват, независимо от партийната си принадлежност! Ще бъде чудо ако това стане!
