Агрокоментар: Пътят към омерзнението
Как политическото безвремие ражда недоволството на бизнеса
Цари политическо безвремие. Вече повече от три години. Усещане тягостно, потискащо, дори предизвикващо отвращение към родната политическа класа. За бизнеса обаче безвремието е пагубно, убийствено. Заетите в селското стопанство се умориха да влизат в ролята на „Бюро събуждане“, помните ли, имаше такова? Току сръгат улисаните в махленски ежби политици. Така се стигна до ребром поставения въпрос: ще се предвидят ли средства в Държавния бюджет за втория транш, за да се подпомогнат земеделци и животновъди, заради щетите, понасяни от войната в Украйна. Дежавю, както се казва. Преживява се нещо познато от преди месеци – протести, разправии, за да се включат в бюджета средства за първия транш такива помощи. Защо, каква логика следват политиците? Просто ти идва да попиташ – какво, избръмчахте ли? Зоркото око на фермерите не пропусна намеренията и ето, между първо и второ гласуване на актуализацията на държавния бюджет, било почти сигурно, ще има поправка. Но кому е нужно това пилене на нервите? Срещи на асоциации, вземане на решения как да се действа, домогване до лобита в парламентарните партии, търсене на медиатори на най-високо равнище – президент и министър-председател. Пак искат пари, ненаситни са тези фермери, така някои политици ще употребят ситуацията и ще настройват обществеността. Вместо да внушават благодарност към тези, които създават прехраната ни, трябва да опазват околната среда, и да ни предлагат хем качествени, хем евтини храни. Да, хленчещи има. Все не им стигат държавните помощи и европейските средства. Но нека погледнем обективно – точно в момента, какво е дереджето на работещите в „завода на открито“, както това клише определя земеделието. Градушки, биха, биха, спиране нямаше. Застраховки няма, защото застрахователната система куца, от години. Обезщетения – само за 100% пропаднали площи. Което рядко се случва и трудно се доказва. После дойде сушата. Убийствено високи температури, за които метеоролозите твърдят, че чупят рекорди, поставяни откакто се правят научни измервания. Даа, обаче в Добруджа реколтата от пшеница била изненадваща с високите добиви. Защо тогава точно зърнопроизводителите водят хорото на фермерското недоволство? Да не бързаме със завистта за изобилието от пшеница. Световните пазари могат да охладят очакванията за печалба. Едно свръхпредлагане и цените се сриват. И обратното – бедна реколта, но недостигът вдига цените. Така че, по-спокойно. Какво да кажем за прегорелия слънчоглед? А за царевицата, поливна култура – ама поливно земеделие нямаме, защото политиците дремят? Не, те даже ловко използват „Напоителни системи“ и трагедията с напояването – станаха съучастници в разграбването, пропъдиха признатите ни в цял свят хидроинженери в чужбина, превърнаха Напоителни системи в пристан за политически послушковци. Сега пролетниците, унищожени от сушата, налагали царевицата да се коси за фураж. Пожарите станаха черешката на горчивата торта. Загинаха животни, пчелни семейства, ниви. Ще има обезщетения! Вярно, този път се действа експедитивно. Но това няма да съживи изпепелените стопанства. Пасища, ливади, медоносни култури, почерняха след пламъците на пожарите. Добре, че и земеделският министър се застъпи за гласуване на втория транш украински помощи. Иначе в главите на т.н. ни политици, щяха да се гонят ветровете на омразата. Там мисъл за стратегии няма. Грижата за народа, с която те лицемерно спекулират, се свежда до едно: гениално насаждане на омерзение!
